Александър Балабанов

Е, що? Какво е? Чакайте бе, братя?
А бе, нали съм аз? Нали сте вий?
Дай свещ! Ха, ето! Ето ви лицата!
Сега да видим кой ще се черви…
Пфю! Никой: никой? Всички сме засмени!
Обрахме се друг други на шега,
и всички сме богати и сега -
разбойници по пътища калени!
Изяде всеки по гърба тояга,
залепи всеки всекиму шамар,
пристъпи всеки скоро да избяга -
и пак е всеки с всекиго другар!
И само светлината като блесна,
за миг спря опасната игра!
А ти бре? Ти пък сам се плесна,
самичък своя собствен джоб обра.
Пък що те питам? Тебе бой не лови.
Но слушайте! Децата ни поне
тоз харен занаят да не отрови:
че те, еднъж захванат ли го те -
ще се забърка веч „добър” и „лош”,
ще грабят без да чакат нощи.
Ще продадат и нас по грош, по грош,
а своите деца - от люлка още.

1934