ЗА СТ. Л. КОСТОВ
Завчера на 28 в четвъртък погребахме и Стефан Л. Костов. За жалост, поради мрачното време, в което се носи целият свят, погребението мина като нещо като обикновено погребение, макар че черквата „Св. Седмочисленици” бе препълнена с най-видни духовни деятели из всички области на българския живот.
А и самата преса не направи това, което обикновено се прави за наистина в по-малък размер от Стефан Костов величина.
Защо?
Дали защото Костов не бе известен?
Дали защото той не бе ценен?
Дали защото времето бе такова, както го казах по-горе?
За времето - сигурно има нещо.
Но другаде е дълбоката причина. Тя е болестта на нашия народ. Тя е наследството от робията ни. Симптомите на тая болест са именно такива.
Може да прекали във викове и шумове и в тържественост за някой, който сам за себе си доста е викал винаги. За някого, комуто никой не знае нито стойността, нито заслугите, а само тъй се е чуло някъде. Може да прекали за някоя филмова мода.
А за да се оцени Стефан Костов - за това трябват много инструменти у ценителя.
Стефан Костов написа и представи няколко комедии, написа книги, написа разкази, подлистници в разни вестници и пр. Написа и крайно интересни и сериозни научни трудове по своя предмет.
Но не това е неговата сила, неговото значение в един живот като българския.
За неговите комедии се е писало доста. Някои ги нарекоха фарсове - и то с пренебрежение. Главният от тях именно, не зная как, бе се полъгал да дойде и той поне в черквата на погребението, господството му…
Аз именно против тия пренебрежения се опълчих още на времето, и написах за тия фарсове, като казах между другото и това:
Предпочитам един интересен фарс, отколкото вашите скучни мизерии, които по някой път наричате и трагедии. Силно ме радва, и ме раздрусва сто пъти повече и ми дава да мисля за живота един хубав фарс, отколкото цялата ваша сериозна и никому непотребна ученост и правилност и посредственост във всичко, уредено като в кутийка…
Тъкмо това трябва да бъде комедията, фарс трябва да бъде, тя представя света с главата надолу, а вие искате да го представя с главата направо или съвсем без глава като вас!
Аристофановите комедии са именно фарсове, гениални политически феерии.
Но не комедиите са това, което прави Костова значителен. А неговата вътрешна култура. Неговата сила като просветен и свободен дух. Неговата донемайкъде приятна и многозначителна проста усмивка, когато някой или нещо или някои почнеха да се пъчат и да важничат.
О, там да видехте Костова - щяхте да се радвате, че имате сила да го разберете. В тая усмивка имаше повече знания и наука, и правда, отколкото във всичките ваши книжни книги…
Тая усмивка не от всекиго се разбираше, тая култура не личеше току тъй показно, както личат белилото и червилото по лицето на някоя недобра слугиня.
Ето тая показна култура удушва истинската у нас.
Костовци ни трябват много, за да подготвим път и място и значение на такива истински умове и деятели.
Тогава героизмът на тия, които имат Костовци в душата си, той няма да остане незнаен, незабелязван, а ще действува и ще тика напред нашия свят.
в. „Литературен глас”, г. 12, 04.10.1939 г.
