Александър Балабанов

Между всички наши поети единствен Ботев е съвършено съчетание на живот и на поезия. Революционер, публицист, фейлетонист, поет - еднакво смел, еднакво даровит, еднакво силен и остър. Собствено, у него всичко това е едно и също нещо, излиза само едно от друго. И с това се определя най-ясно характерът на неговата поезия и на неговия живот.

Живота му го прави поет, а поезията му вика за свобода, тя държи сабя в ръка, тя стряска не само политически и икономически потисниците, а въобще заробения в духа си човек.

И от това произлиза неправдата спрямо Ботев, че неговата слава, че неговият бурен живот след смъртта му се храни повече от легендите за неговата дейност като революционер, отколкото от оставената от него поезия.

Също тъй на това се дължи успехът на някои хитреци още от 20-30 години с разни книжни инсинуации да правят опит да омаловажат силата на неговите стихове и да подигат само неговия живот. Те искаха просто по инстинкт от полето на състезанието за поетически венец да премахнат, да обезвредят един опасен съперник.

Угодливи критици и филолози подзеха тия скрити желания, почнаха с ревност да доказват, че това е наистина така и успяха дори да се представят с това като оригинални мислители.

А всъщност, ако и на български поет може да се дава име гениален, то не би било такава явна хипербола за Ботев.

Ето, всички чувствуваме, „Хаджи Димитър” е елмазът на нашата поезия. И все пак, и това стихотворение от едни се посочи като грубо, а от други, още по-заинтересовани, като заимствувано от чужди поети в своите най-хубави места. Не се оцени спокойно и правилно ни замахът, ни нежността, ни пластиката, ни с нищо несравнимата оригиналност и свежест.

Не се каза рязко, че Хаджи Димитър наистина е още жив, но не чрез легендата, а чрез тая Ботева песен.

Освен това, някои се опитаха чрез школската си логика да разчленяват такава жива и жизнена поезия като Ботевата. И те сполучваха най-лесно пред робските духове. Защото не малко от изразите на Ботева наистина са живи противоречия, те са невъзможни, особено за тогова, който иска да дойде до тях с логика.

Ето, те са груби, жестоки, грапави, твърди, и все пак така гъвкави, така сърдечни, те са шлифовани диаманти. Врагът да се поздрави с куршум, със сабя да се помилва, кръстът е забит в живо тяло, робство, който търпи, той е скот, добро му добро да прави, лошия с ножа по глава и злобната памет, която тъй често повтаря тежките спомени…

С тия опити мнозина от нашите сегашни поети се отпъдиха от сериозното и по-дълбоко проникване в поезията на Ботева, представяше им се това като нещо, което не би съответствало на модерната техника и на модерните поетически въжделения. Като че творческата сила може да се дели на модерна и на немодерна! Като че може да има модерна и немодерна природа!

Истина, не са малцина и ония между сегашните наши поети, които схванаха, че е безжизнен и с нищо не е поезия оня книжен естетизъм, истина, и те тръгнаха по дирите на Ботева, „запяха” за свобода на роба и прочие, но, струва ми се, с много малко оригинален импулс, а повече със заключения на ума си. И затова повечето от техните стихове са само „социални”, само „политически”, не са поетически. Те не горят, а само говорят, те говорят и не казват нищо.

А другата част от сегашните ни поети съзнаха отрано, че у нас има голяма аудитория от несвободни и кухи школски души, съвсем презряха Ботевото учителство в поезията, изучиха някои маниери на модерното, дигнаха голям шум за „модерното” против „отживялото”, като нарекоха всичко действително хубаво и силно „отживяло”, а всичко книжно и мършаво, и измъчено „модерно”, за да могат да си приготвят по-послушни привърженици. И те също тъй като другите вършат това повече със заключенията на ума си или с инстинкта си за самосъхранение, отколкото по звание и по вдъхновение.

И едните, и другите от тая категория модерни поети не могат другояче да постъпват, защото нямат своя сила и трябва да я търсят в ловкостите си. Как те ще се държат спрямо Ботевата поезия, никак не е важно.

Но тия, които имат у себе си нещо, които са предопределени да кажат нещо на света, каквито наистина вече има между най-младите ни поети, тях може Ботев да научи много, да организира тяхната творческа сила и да ги направи не само модерни поети, ами и да се проявят като истински поети. и пак да си бъдат най-модерни.

Защото и Ботев не би бил никакъв поет, ако да не беше съвсем модерен за времето си. Те трябва да наблюдават Ботева, да се вдълбочават в образите, които той дава на своите мисли, те трябва да видят как и защо, и с какво е той винаги свеж и винаги оригинален.

в. „Развигор”, 01.06.1924 г.