Александър Балабанов

Едва ли има ден, в който да не излизат по сто трактата за обяснение на икономическата и политическата криза, да не се държат по стотина речи със същата цел, по целия свят. И то трактати и речи не току така от случайни и посредствени хора, а от първостепенни личности и капацитети.

Те станаха толкова много, щото не вярвам някой да има нерви да ги чете. Пък и защо ще ги чете? Всеки си мисли, че ще може да каже всички причини и сам, и то много право.

И всички се повтарят в своите издирвания.

Ето, и аз се повтарям.

Няма икономическа, няма политическа криза сега по света, а само идейна криза има. И тя е причината на всички други кризи.

Колко ме е срам!

Замисля се по-дълбоко в нещата на тоя свят, в мислите и постъпките на хората… и се уплаша.

У кого виждам идеи? У кого виждам вяра в собствените идеи? Днес ти вади душата да те убеди в това и в това, утре прегърнал кокала на противните на своите идеи прояви.

И не че няма срам да те убеждава сега пък в противното, ами просто не чувствува дори че се е изменил….

Това е най-силният белег, че е нямал въобще идеи.

Нека тия наши Великдени станат велики не само чрез червените яйца, а и чрез живо възпоминание за Оня, който бе разпънат на кръста за своите мисли и за своето голямо сърце и от обич към човечеството!

——————————

в. „Литературен глас”, г. 7, 24.04.1935 г.