ПАИСИЙ
Интересна проблема за граматиците: историята на Паисия е написана на един никакъв език. Няма ред с ред някаква логическа еднаквост.
И дяволът на филолозите, и най-големият езиковедски детектив и изследовател на текстове не би могъл с приблизителност да определи на кой език пише Паисий, на кой български език, искам да кажа, пише тоя, който с огън и бури призовава българския народ де си знае езика и да се гордее с него, с своя род, и със своя език.
Разбъркан е авторът в езика си, не знае кой път да поеме: славянски ли, български някой говор ли, западен и източен ли? Ту гъмжи от шопско-македонски изрази, ту без член подрипва речта му, ту съвсем готови или изкривени славянски или старобългарски речи….
И все пак силата на израза му е нечувана дотогава, пък и досега по силата на израза тая Паисиева славянобългарска история с големи мъки може да намери равна на себе си. Често бучат Демостеновски порои, Демостеновски светкавици разпарят мрачното небе…
Тоя оркестър ще чуеш ти, когато „четиш” - „четиш” пише Паисий! - когато четиш неговите изследвания…
И все пак нищо не ни внушава такава сила, нищо не ни запалва така, както тоя безпомощен език…
И, главното, аз дълбоко и с радост чувствувам, че в тоя език има точно това, за което пея от 40 години: българския език!… Силен, богат, изразен, темпераментен, бояк, звучен, голям!
Ето, това е чудото на духа!
И наистина, и въпреки това всеки ще се гордее не само със „свой род”, ами и със свой език!
И пак, въпреки негладкостта, неверността, несъобразността му, кой знае защо, имам една неотмахна мисъл:
Българският писател и сега да чете Паисия - ще обогати и езика си, ще съгрее и душата си, ще добие и нови сили за израз…
1938
