Сафо

превод от старогръцки: Александър Балабанов

***

Равен на боговете ми се вижда
оня, който, до тебе близо седнал,
слуша те как сладко говориш и
нежно се смееш.

А мене пък, само щом те видя негде
отдалече, в уплаха изведнъжка
спре сърце ми да тупти в гърдите,
секва гласът ми.

Езикът ми изсъхне, тънък пламък
под кожата ми запълзи, изпълва
тежък мрак очи ми; във ушите
глухо бучене.

Пот студена ме избива; нозе ми
се подкосват; ставам по-жълта от
вехката трева в полето, свяст ми се
вий; замирам…

***
Зайде месец зад ридът;
и Плеади. Полунощ е.
Часовете си текат -
аз лежа самичка още…

——————————

сп. „Художник”, г. 2, бр. 9-10, 1907 г.