Александър Божинов

Мнозина не познават професора Балабанов лично, от виждане, но го знаят от рисунките на карикатуристите.

Веднъж в едно общество ме запитаха:

- Защо карикатурите толкова много професор Балабанов?

- Как „толкова много”? - попитах аз. - Смятате, че твърде много безпричинно го карикатурим, или изобщо, твърде много го карикатурим?

- Намирам, че твърде много и безпричинно - отговори господинът, който ме питаше.

Аз трябваше да обясня на тоя господин, защото инак той би останал все с това впечатление, че карикатуристите безпричинно се хващат за фигурата на някого само и само да го изложат.

- Господине - казвам му аз - най-напред професор Балабанов е един голям наш общественик. Няма културен, па и политически въпрос, където той да не е един от първите, който да каже своята компетентна дума.

Няма културно движение, в което той да не участвува с всичката си енергия и възторг - да работи, да се грижи, да действува, да услужва.

Той посреща чужденците, които идват у нас да се запознаят с нашата страна, с нашия художествен и литературен напредък - той ги посреща, той ги развежда, той им обяснява, той ги запознава с нашия духовен елит, той ги изпраща. Неговото име е свързано с всичко, което диша, мисли и се труди, за да издигне България на оная висота, която й е нужна, за да бъде без стеснителност приета в семейството на културните страни.

Това не е едно обществено или учено недоразумение. Не, той засега е една необходимост. И за това той е търсен и ценен. За това и неговото име често се чува и се споменува.

Александър Балабанов, въпреки годините, е в изобилие на пъргавина и жизнерадостност, неговата фигура, малка и набита, неговият ход, дребен и бърз като че е на колелета, рошавата му коса, връх която колебливо се държи една висока смачкана шапка, знаменитата му чанта, пълна с научни лекции и различни други колекции - всичко това, казано от горе до тук за тоя човек, не може да бъде избегнато нито от окото на карикатуриста, нито на хумориста.

Защото сюжет за карикатура не може да бъде нито едно бледо събитие, нито една невзрачна личност - карикатурата търси винаги едно подчертано събитие или една фрапираща личност.

Ето защо Александър Балабанов е такава благодарна фигура за карикатуриста. За него може да се каже, че той в едно и също време е и личност, и фигура, и събитие.

Нагърбен с толкова изобилна университетска и обществена работа, естествено човек не може да бъде с онова спокойствие, което други от неговия ранг, нечувствуващи се задължени да оправят хорските работи, притежават.

И за това нашият добър приятел и любимец често пъти забравя какво е намислил да върши или накъде е тръгнал да върви, или къде се намира и затова често изпада в затруднително положение.

Много пъти, когато продължително чака трамвая пред военния клуб и най-после пристига, проф. Балабанов се качва в него, но си събува галошите пред трамвая вън, на паважа и тогава се качва.

Понякога върви по улицата, пред него върви дама, мисли я, че е жена му, настига я, хваща я под ръка, започва да й говори, но тя смутена се изплъзва из ръцете му.

Когато двете му деца бяха малки и палави, той ги водеше лятно време във Варна, но когато се разхождаше в морската градина с тях, вързваше ги с едно тънко въженце за кръста и ги водеше, да не ги загуби.

Често, едно време, в локалите му сменяваха шапката. На една сламена шапка вътре беше написано - и то от Елин Пелин: „Тая шапка е на проф. Александър Балабанов, който я намери, или размени , да я занесе в дома му, ул. Цибра, 7″

Аз няма да разправям много още работи за тоя оригинален наш приятел, професор, поет и пр. и пр. - това отбелязвам, да допълня онова, което казах - една обществена личност, напълно закръглена, за да не бъде пропусната нито в един момент от погледа на карикатуристите и хумористите.

За мене е било винаги едно голямо удоволствие, когато съм вземал молива да го рисувам - един вдъхновителен и благодарен сюжет!