Александър Балабанов

Христо Ясенов е добър поет и още по-добър човек. Колкото го познавам, не съм го виждал да върши друга работа, освен да помага от сърце на всички страждущи, от която и да са партия и с каквито и да са убеждения. И при това, той сам се нуждае най-много от помощ, здравето му е сериозно разклатено, макар и да е толкова млад.

Миналата година той бе още по-болен, имаше голяма нужда да се цери в някой санаториум. Тъкмо тогава, като председател на литературната секция при главната комисия по изпълнение закона за поощрение на родната литература и изкуства, мен ми се падна да означа сам, освен някои премии още, и кому да се дадат еднократни помощи от предвидените за тая цел 25 хиляди лева.

Определих на някои по три или четири хиляди лева. Между тях имаше и такива, които най-много ме ругаеха, но това не можеше да бъде причина да не ги смятам за хора талантливи, достойни за подкрепа от страна на народа, който дава пари на държавата, а не на тия, които имат власт, или се разпореждат в известно време с народните пари. Наистина, не рядко у нас лицето, което заема известна длъжност, отъждествява не само държавата, ами и самия народ със себе си. И с такива мисли и чувства раздава блага и почести само на тия, които са към него добре разположени - безразлично дали искрено или от интерес, както казват.

Аз не съм мислил никога така, напротив, чувствал съм дълбоко, че тая метода на нашите властници открай време е била най-гибелна за българското племе. И затова предложих миналата година още през февруари да се помогне с 2 хил. лева и на талантливия поет Христо Ясенов срещу сбирката му „Рицарски замък”.

Предложението се прие, макар Ясенов да бе много враждебно настроен срещу тогавашните. Понеже нуждата на Ясенов бе въпиюща, бе много зле болен, съобщих на някои негови приятели - понеже сам се срещам много рядко с него и се познаваме малко - да му кажат, че ще получи две хил. лева да се лекува. Отговориха ми, че като му съобщили, той се отказал от тая помощ с признателност, че сме го зачели и без да разправя много.

А като ме срещна мене, каза ми, че не желае помощ, защото тъй схваща своето положение. Но отказът му бе тъй прост, тъй искрен, без поза, без демонстрация, без изявление по вестниците, както правят дори и такива хора, които често се отказват шумно по вестниците и от работи, които собствено никой не им ги е предложил, а и те сами много добре знаят това предварително.

А Христо Ясенов съвсем любезно, тихо и приятелски ми каза да не си правим труда да му даваме парите, да не стават излишни писания и подписвания, ами просто да ги дадем на други, които имат може би по-голяма нужда, отколкото той. И ме помоли даже и въпрос да не става за неговия отказ. И аз просто заличих неговото име и вписах друго по реда на заслугите.

Мен ми направи впечатление не отказът на Ясенов сам по себе, това не е толкова важно, а искреността и смирението, с което се направи тоя отказ, без афектация, в която и да е посока.

Сега се научавам, че Христо Ясенов бил интерниран или арестуван - не зная точно. Неговите другари с право се интересуват за неговата съдба. Защо е арестуван, обаче, аз не зная и не искам никого да обвинявам. Аз не съм отговорен нито за реда, нито за спокойствието в страната, и затова не зная и не питам за тия работи. Но мисля само, или по-добре, учудвам се само, че се е намерило за необходимо да бъде арестуван тоя добър човек. Предполагам, че има някое заблуждение.

Ако обаче действително се е провинил в нещо, най-добре ще бъде да му се обясни работата и да му се съобщи, че това или онова нещо не бива сега и не може да се върши. Аз съм уверен, че Христо Ясенов ще разбере от дума, защото той не е против българите.

в. „Развигор”, 05.04.1924 г.