Жозе-Мария дьо Ередия

превод: Александър Балабанов

И двама гледат от терасата висока
Египет тихо как заспива под задушний свод,
и бавно как вълни, през черна Делта като брод,
влече към Сайс, към Бубаста река широка!

И под доспехи тежки римлянинът свети,
люлеян в детски сън, кат воин хванат от врази,
по гордо му сърце да се превива и пълзи
телото сладострастно, що държи в ръцете.

Лице обърна бледо из коси му тъмни тя,
стръвнишки устреми очи си ясни и уста
къмто опития от миризми омайни.

И виде буйний вожд, превил над нея свой гърди,
в големи й очи, обсети с златни рой звезди,
да се разбягват кораби в моря безкрайни!