ВАРНА

Александър Балабанов

Бях живял две години в Солун, откъдето се вижда светлината и безсмъртието на Олимп. Бях видял Балтийското море от Свинемюнде до остров Рюген с всичкия лукс на бреговете му. Бях видял и други морета. И едва след това, през лятото в 1903 година, за пръв път видях и Варна.

Като закован стоях на брега на морето цял час. Гледах и гледах и не можех да се нагледам. Мислех и не можех да се намисля - това е на България! Радвах се и не можех да се нарадвам.

Изведнъж такъв безкрай, гледан от хубава градина!

И светлината на целия изток сякаш бе се разляла над Черно море. И тогава за пръв път се зачудих и възмутих, че се нарича Черно това светло море.

Че нали хее, само още в пре-пре-престарите митове се било наричало негостоприемното. Понтос Аксинос - в ония времена, от които и приказки вече не са останали. Че нали още в началото на нашите приказки, то се нарече гостоприемното, хубавото, приветливото море - Понтос Евксинос!

И понеже млад бях тогава, тия вериги влачех, замечтах се и бидох обкаден от тамянения дим на древноелиниските приказки…

Нали точно срещу Варна, много далеч, на другия бряг, в мъглата на голямата източна светлина, е Колхида, загдето още преди приказките аргонавтите бяха потеглили начело с Язона да откраднат Златното руно!

Нали там пазели тия страшни змейове това Златно руно, бляскаво като слънцето! Нали бе оттам чародейната внучка на Слънцето Медея, любовта на която запали целия изток, а сама биде изгорена от Европа! Силния гняв, на която погуби собствените й деца, за да се върне пак в страната на слънцето на своята крилата колесница, дарена й от самия неин дядо Слънцето.

Нали прокудената майка Нефела - Мъглена - за натам изпрати своите мили деца Фрикс и Хела на овена със Златното руно да летят над земята. Нали в тоя летеж Хела падна от златорунния си хидроплан и се удави - и нарече морето Хелеспон!

Хее, там долу това море има едни порти. През тях се влиза в него - и то се затваря от всички страни. Някога тия порти са били две големи скали, които са се плескали една друга - и са смазвали всичко, което би минало между тях.

Не са пускали ни кораб, ни птиче да мине. Хитрият Язон, началник на аргонавтите, пуснал един див гълъб да мине - скалите се сплеснали, оскубали опашката на гълъба. Докато пак да се плеснат, Язон преминал със своя най-бърз кораб Арго. Скалите могли да откършат само задната част на кораба. И когато аргонавтите влезли в Черното Море, скалите се заковали, тия Симплегади, тия две огромни каменни клещи не се затваряли вече, всеки е можел да си мине свободно със своя кораб.

И за това цялото огромно море се пререкло от Понтос Аксинос - негостоприемно море - на Понтос Евксинос - гостоприемно море и приветливо.

Тогава защо се нарича още Черно, когато срещу него е изворът на слънцето!

Но какво значи името пред тоя блясък на безкрая! Нали царица Маглена (Нефела) там изпрати децата си да ги спаси светлината на слънцето? Златното руно е златото на слънцето.

И както бях млад и както си влачех веригите за една усмивка или за поглед мил или за един лъч, двойна молитва се изтръгна от младежките ми гърди:

Господи, запази на България това море и тоя хубав град Варна!

Господи, бъди милостив, дай ми възможност да мога да идвам тука, да идвам и сетне, в годините, в които няма да бъда млад и няма да влача тия вериги. Дай ми да идвам и да стоя пред извора на Слънцето!

Бог послуша и двете ми молитви. Варна е все още на България. Ето, оттогава, въпреки че си останах със същите крайно оскъдни средства, както в младини, когато идех с бохчичка и с веригите си, и аз почти всяка година виждам Варна, често дори и децата ми - за тяхна безкрайна радост.

Когато я видях за първи път - пуста бе тя, макар и в разгара на сезона. Но сега, колко много работи се направиха, колко много свят се събира там!

А сега си само спомням за тайнството на приказките от древните времена. Но сега пак там, далеч на другия бряг на това Черно море, се извършва действието на най-голямата, най-загадъчната приказка на нашата земя, Руската приказка!

Варна е на България. Но за Варна трябва да се грижат всички българи. Не искам да кажа, че трябва да се пренебрегват другите курорти, всеки си има своята сила и своята прелест, но Варна е единствена.

Особено хубави са и интересни околностите на Варна. Който иска да види приказката в действителност, нека отиде в Каменната гора при Варна. Това чудо заслужава малко път.

Който иска да види рая на Европа - нека отиде при Аладжа манастир. Ситен, дълъг 3 и пол. клм. широк пясък - никъде няма такъв плаж.

Над него най-хубавата котловина с буйна, като под Везувий растителност. Казват, там виреели всички дървеса и всички плодове… Отвсякъде срещу слънцето, отвсякъде запазено! И тоя весел забит в скалата Аладжа-манастир.

Но разбира се, сърцето на всичко е самата Варна. Оттам всеки нов и всеки интересен живот и поход на всички страни.

Има още работа да се извърши, докато се извърши желаното съвършенство. Но не може да се откаже умилителното усърдие на варненските управници да направят всичко възможно, за да бъде Варна достъпна за всички кесии, да бъде чиста като рядко някой друг град в България.

Да бъде интересна през сезона с тържества по суша и по море - и да бъде винаги хубава.

Всеки българин трябва да помага с всички средства, за да може да се повдига тая голяма звезда на Черно море, за да не оставаме цялата работа на тъй и тъй отруднените варненски общ. власти, които имат и страшната грижа да бдят за живота и благоденствието на един град, откъснат от своята родна земя.

И само така Варна ще расте, ще цъфти и ще грее, като зеницата на България!

——————————

„Варненски общински вестник”, бр. 345-346, 17 март 1934 г.