София, 18 август 1928.

Любезни господин Г. П. Домусчиев,

С двойно чувство на тъга и радост, прочетох хубавата Ви, пълна с мисли, със смелост и с правдивост, и истински патриотизъм, человеколюбие - и все пак пълна с горест, статия в брой 34 на в. „Северно ехо”, под заглавие „Стига толкова нехайство”. Тя е за децата. Кой не се покъртва от страданията на децата - той не заслужава да е бил роден. За децата Ви е статията - наглед, а тя е за бъдещето на целия български народ. Вашият позив към частната инициатива ме засегна дълбоко и аз с моите скромни сили от години викам и пиша: „Стига всичко от общини и държавата! Дайте вие нещо , които взимате толкова от народа и от държавата!”… Статията Ви е толкова хубава, тя тъй засяга със своя чист, сърдечен и предметен стил, щото аз бих Ви препоръчал да се потрудите, щото тя да се яви в повечето провинциални вестници. Това зло е навсякъде. Аз бих Ви услужил с тукашните вестници, но аз сега съм тежко болен; с окото не мога да действувам, а само да пиша туй-онуй от време на време като тия някои работи във вестниците. Но да чета едва мога. От четири месеца съм болен, а от два месеца лежа в клиниката на г. Здравков. Но, уверявам Ви, ще направите много за всички, ако си дадете труда да дадете най-широко разпространение на Вашите мисли. Част от тях в друга посока аз сам застъпих в статията си във в. „Мир” от 6 август по случай погребението на проф. Шишманов, а също и във в. „Македония” преди две години. Но Вие има давате такъв конкретен израз! Стискам Ви ръката и поздравявам редакцията на „Северно ехо”.

Ал. Балабанов,
професор