Александър Балабанов

Прагер Пресе от 5 януарий дава една покъртителна характеристика на съвсем млад починалия чехословашки поет Йижи Волкер. Ние я предаваме в нейната съществена част. Тая характеристика, с малко изменения, би могла да се даде на някои от нашите пострадали от същата участ поети на човешкото страдание, като Христо Смирненски например. Ето и самата характеристика:
Един от водачите на младото чехословашко поетско поколение, може би най-зрелият. Той написа няколко книги, които го направиха първоборец на младите и които му извоюваха признанието и от ония, които не искат да вървят с младостта или пък не могат вече. Едно сърце, което за дълго ще стои на седемнайсет, и всичко друго, каквото трябва да има поета на нашите дни. Детски радостна преданост на чудесата в тоя наш земен свят, смирение пред всяко битие, страхопочитание пред мъките на всяка твар.
Едно от неговите стихотворения, именно баладата за нероденото дете, за многожеланото и многопросеното дете, което не може да се появи, защото трябва да умре от глад, преди да се роди, безспорно е едно от истинските стихотворения на Паневропа (виж „Развигор”, брой 124 и статията ни „Пан” от пролетта) в последните десет години.
Волкер почина от туберкулоза. Двайсет и четири годишен. Онази конституционна болест на чешките поети, които всички по-малко или повече за жалост и слава богу са били поети, пролетарии, за по-ясно на български. Тая пуста социална болест, избежната, луксът, който си позволява занятото с други работи човечество.
Нищо.
Един чешки писател е казал еднаж за смъртта, която удушва млада душа: „Че това не е смърт, това е идиот.”
Разбира се. Но и идиота идва само през лошо притворена врата.
В едно великолепно военно стихотворение, което също е написал, Волкер предава цялата страхотна лудост на едно избежно умиране: „На Мирогой, на загребските гробища, от окото ми се излюпи сладката, южна земя. На загребските гробища стърчат хиляди кръстове, само тях, еднички тях задържа крайчеца на моите клепки, дървените кръстове, еднаквите, тъй еднакви като смъртта на войниците, които никога вече няма да станат на бой.”
А само няколко стиха по-долу, същия поет, когото сега след едва две години суровата, северна земя покрива със своите снежновлажни пластове, разправя, как питат неговите мъртви:
„Кажи ми ти, който живееш, аз защо умрях?”

НЕЩА - ПОЕТ - ГРОБИЩА

В брой 125 дадохме една подробна бележка за млад починалия чешки поет Йижи Волер. Литературното приложение на Прагер Пресе от 5 януарий дава три негови интересни стихотворения, които ние превеждаме, за жалост, от немски, понеже чешкия им текст не притежаваме. Но и през тоя текст, всеки ще усети радостната свобода и свежа първичност на конвенцията на нещата и на изненадите, които не са фокуси и за да поразят наивните читатели, а за да ти отворят очите и за да ти огреят сърцето за обич и милост.

—————————–

в. „Развигор”, ІІІ, бр. 125, 12. 01. 1924;
в. „Развигор”, ІІІ, бр. 126, 19. 01. 1924