Александър Балабанов

Както изтъкнахме преди няколко месеца, Яна Язова има готови стихове за четири-пет сбирки. От многобройните нови свои работи тя сега публикува само леката игра на творителното си въображение „Ветрове”, от рода на нейните игриви и звънки и с гладки стихове и рими „Песен”, „Кошмар”, „Маска”, „В тинята” и др., печатани в „Лит глас” и във „Вестник на жената”.

По-тежките, страхотните симфонични композиции подобно на „Вечната стража на моите пирове”, „Вълни” и др. под. ще бъдат публикувани последователно по-нататък.

Голяма част от нейните стихове се превеждат сега на немски и на френски. В предговора към немския превод се казва, между другото:

„Поезията на Яна Язова е с елементарна (стихийна) спонтанност. Тя действува като взрив и се разнася надалеч нейната обширна сила. Страхове, копнежи, душевни терзания, бури - всичко взима у нея жив образ - и покъртва или възрадва - както читателите, така и самата нея.”

„Българската лирика има отлични представители между жените и между мъжете, но една е яростта на поезията на Яна Язова. Тя е на 19 години, но не е право, гдето в България все я числят за твърде млада. Повечето поети в света на тая възраст показаха и проявяваха своята творческа сила.”

Ние ще прибавим към тия думи само пожеланието:

Мнозина са смутени от нейната поезия - и някак си се чудят как да я квалифицират. Отначало помислиха, че аз пиша стиховете, сетне, че е превод от някой голям италиански поет (името му?). Като се увериха, че са писани само от нея - временно млъкнаха и после засъскаха.

Ние й пожелаваме все така да се отнасят към нейната поезия пустите и ялови книжници, все по-силна и по-голяма да расте в очите на големите и свободни духове!

——————————

в. „Литературен глас”, г. 3, бр. 120, 20 юни 1931 г.