Александър Балабанов

На 22 се помина в Париж нашият скъп другар Димо Кьорчев.

Политиците ще го съдят и ще го ценят за неговата политика.

Аз дълбоко скърбя, че тоя тъй отзивчив ум, това тъй добро сърце, тоя човек с такива чисти и лични интереси към изкуствата, тоя тъй даровит писател и мъдрец не се предаде всецяло на литературата, а отиде да работи в една област като политиката, дето се бори партизанщината, дето мъдрува хитростта и взаимното дебнене, дето, за да те харесат, само едно трябва да знаеш добре: да бъдеш пристрастен към всички, които не са от твоята партия и да бъдеш сляп към всичко добро, което не е от твоята партия; дето трябва да ръкопляскаш на въжеиграчите и на тия, които ласкаят народа, за да го яздят; дето тоя се смята за енергичен, който най-добре може да се преструва, че не вижда нещата тъй, каквито са…

Димо Кьорчев и като политик искаше да не се подчинява на тия правила и поради своя силен дух можеше и да стои съвсем сам - и стоя дълго и с красота.

Но все пак дълбоко скърбя, че той, че тъкмо той стана жертва на политиката.

Димо Кьорчев направи големи усилия да внесе своите интереси към изкуствата и към поезията и в политическите задачи.

Но все пак той бе за висшите области на дейността на човешкия дух.

А от политиката му аз помня едно негово размишление още от началото на голямата война. Той често ми казваше:

„Бие се света, бият се народите, говорят за мир и го очакват. Но мен ужас ме обзима, като си представя какво може да значи мир. Мирът ще ни покаже ужасите на войната…”

Ние сега не може да се простираме повече върху дейността на Димо Кьорчев при тая наша мъка.

Нека неговият лик завеки грее в сърцата на българите!

——————————

в. „Литературен глас”, г. 1, 30.12.1928 г.