ЗА РУСЕ
Всички дунавски градове са скъпи на всеки българин. Така и на мен.
Но не знам защо, или, по-право много добре знам защо, щом се замисля за Русе, ставам много тъжен.
Въпреки че там съм прекарвал най-хубави дни, там съм говорил толкова пъти със страст и с всички сили, там са ме посрещали най-снизходително, дори с обич и голямо внимание.
Въпреки, че Русе е големият елегантен град на България. Елегантен не само по външност, ами и по духа на своите жители.
Въпреки, че Русе и като град е един културен стожер на България.
Въпреки че и последното лято, което прекарах в Русе, преживях най-сладкото и най-бодрото събитие на дунавската земя… Тия безкрайни пшеничени полета, но не само в риторическа смисъл безкрайни, ама наистина безкрайни… От единия край на българския Дунав - през Рахово до края!…
Все тия пшеници, изпечени червеникави стръкове и класове по леко хълмистата земя, сякаш тя самата се тихо вълнува; за да люлее българските надежди и да ги гали и приспива с песните на триста пъти по триста чучулиги из бистрия въздух под синьото небе… И това изглюмване на дунавските води…
Въпреки всичко това, щом се замисля за Русе - ставам тъжен…
Писах аз някога и сега пиша:
Не мога да разбера как така една държава стои тъй безучастна към съдбата на тоя пръв и хубав град!
Говорих с мнозина, от които все зависи нещо в тая страна:
Всички признават това - и никой нищо не върши!
Време е мислите да станат дело, време е да се побърза!
При друг случай аз ще има да изкажа по-реално и на дело своите желания за Русе.
——————————
в. „Развигор”, г. 8, 8 май 1937 г.
