Александър Балабанов

На 14 юни т. г. тук-таме в европейската преса се появиха статии и отзиви по случай десетгодишнината от смъртта на Стриндберг.
У нас има много превеждано от Стриндберг, също тъй в нашите театри често дават негови пиеси.
В „Цюрихер Цайтунг” има един донякъде интересен фейлетон от Херман Кесер. От него ние ще споменем някои мисли.
Според Кесер идеите на Стриндберг са;
Светът трябва да се оправи. Съдбата на Стриндберг е да отваря мързеливите очи на хората. Стриндберг има много хамлетовско в себе си - с мислите си и с горчивината си. Стриндберг е представил с разностранен драматизъм терзанията на днешния човек ясно, болезнено. И тъкмо затова му отмъстиха критиците, литературните историци, естетиците и психиатрите - по-зле отколкото на Достоевски. И то по най-прост и естествен начин: премълчаване, не искат да го признаят.
И право. Стриндберг е великият отрицател на времето.
Неговата омраза против жената е пословична. В тая омраза е въплътена омразата му към света, против лошевината на света.
Неговата война против брака е отрицание на обществото и на безгрижните жени.
И така, той е художника на мъката и на терзанието.
И затова е неблагодарна работата му: не го обичат, както се обичат мамините детенца, не го чествуват. И затова е той по-велик от всички. Тогава е Стриндберговата трагика.
Както казах, Стриндберг е познат доста много и в България. Но книгите му никой не разбира, драмите му не се почувствуваха от никого.
Такива са повечето и от неговите брачни истории в сбирката му за брака, от която ние давам една доста характерна.
И, въпреки тая забележка, уверени сме, мнозина ще я вземат като истинска сериозна мисъл на Стриндберг, няма и да подушат озъбената злоба на иронията му.

в. „Развигор”, ІІ, бр. 73, 08.07. 1922 г.