Асен Златаров

Драги Александър Балабанов,

Похвална е ревността и обичта към тебе на тия, които са намислили да те чествуват с юбилеен празник.

Предполагам, че това са млади хора, защото колцина от тия, които са ни съвръстници, могат да се откъснат от себе си и да се погрижат, или поне да помислят за другиго, да го дарят с най-хубавия дар: признание и топло приятелско чувство…

За такъв подвиг само младите, чийто възторг не така лесно се спечелва, са способни.

А има и за какво, драги Александър Балабанов, да ти се устрои юбилейно чествуване. Ти си между трима-четворицата, които знаят тайните и красотата на класична Елада и там черпят нравствена смелост за дело в живота.

Трябва, наистина, да е чуден тоя свят на Питагор и Платон, на Омир, Есхил и Еврипид, на Фидиас и Скопас, на Перикл и Тукидит, на Аспазиа и Сафо!

Беден несведущ по всичко това, аз всякога съм облажавал тия, които, като тебе, имат завладяно това царство на неувяхваща слава. Чух те веднъж как с душа рецитираше дълги стихове от „Илиадата” и почувствувах колко дълбоко си вживян във величието на нещо, което аз само смътно досещам… И ти завидях.

Но само това ли е? - Който разлисти книгата на своята памет, ще те намери всякога - вече повече от три десетилетия - вмесен в нашия културен живот, при всички негови културни прояви. Не те ли побиват тръпки, като обгледаш така многото буна, възторзи и ругатни, които си извикал и които непрестанно те следват? Или това те подклажда за ново шествие, където си готов да дадеш и да получиш удари?

Струва ми се, че празникът, който ти се урежда, ще ти даде повод, за да се поразпилееш от тая твоя непресъхваща боева сила, която те поддържа да бъдеш млад и всякога готов за изненадите. И аз ти пожелавам, при изпитанието, което те очаква (тука вече говоря от опит…) да останеш все така невредим, защото, ако има такива, които са готови да ти нанесат удари, има и такива, които знаят цената ти и ще съумеят да ти дадат още много дни на радости и блажени мъки, за да не минува незапълнен твоят живот.

Защото, драги Балабанов, ти можеш да бъдеш доволен: доволен от това, което си могъл да дадеш, доволен от това, че и след толкова много опит горчилка не те е отровила, доволен, че имаш обичта на младите и на неколцина, които ведно с тебе поеха весело и уверено неравния друм на нашата, българската, действителност и ти останаха верни.

Малко ли е това и колцина могат да го имат? Нека това те ободрява и ти дава сили да останеш верен на себе си, за да има с какво да радваш своите приятели и сърдиш тия, които забравят, че техните закачки за тебе са поощрение за възхода, който си поел и за който няма защо да съжаляваш, защото малцина могат те последва.

в. „Литературен глас”, бр. 218, 1934 г.