Калина Малина

За г. Александър Балабанов бих могла да напиша много спомени. Неговата личност е упражнила голямо влияние върху мен. Той беше първият човек, който унищожи всяка литературност и манячество, придобити още от гимназията под влиянието на разни литературни кръжоци, дето се приказваше на неразбираем език с високопарни думи и нищо не се казваше.

Помня първото упражнение в семинара на г. Балабанов. То беше цяло събитие за мен.

Три часа подред аз слушах само човешка реч. Пред мен се разкри цялата поезия, дълбочината и простотата на Лонгиновата мисъл, и това бяха часовете, които ме откъснаха завинаги от вредното влияние на догматиците в критиката, насаждано ми от гимназията.

Оттогава аз започнах да разбирам г. Балабанов, защото в цветистия му език винаги се чувствуваше неговото голямо сърце, защото Александър Балабанов е винаги преди всичко човек, а после учен.

Няколко месеца след упражненията върху Лонгин аз го слушах вече не като професор, а като истински другар на по-младите. Ние му разправяхме всичко - нашите страдания, нашите възторзи. И той ни разбираше, тъй както никой не ни е разбирал, защото беше винаги млад. Дните на нашите срещи в дружество „Бяло море” са едни от най-живите ми и пълни дни. Връщах се вечер вкъщи обогатена, влюбена в живота.

После с Ал. Балабанов станахме приятели. Имало е помежду ни и огорчения, както между всички добри приятели и то пак от преголяма искреност, но винаги човечният Ал. Балабанов пръв е прощавал.

За него мога да напиша цяла книга спомени. За него могат се написа стотина книги и ще се напишат, не само от българи, а и от всички човеци на земното кълбо, които са говорили с него, които са го слушали… Защото Ал. Балабанов е най-интересната, най-дълбоката и най-всестранно надарената личност под нашето небе.

В деня на неговия юбилей аз му благодаря сърдечно, че ме спаси от страшното зло - литературността.

——————————

в. „Литературен глас”, бр. 218, 1934 г.