Александър Балабанов

Отиде си една жена, изчезна една внушителна по дух фигура от българския културен живот.

Лидия Шишманова още от идването си в България, като скъпа дъщеря на д-р проф. Драгоманов, а после като неоценима другарка и съпруга на още недостатъчно оценения покоен проф. Иван Шишманов и като чудна и нежна майка на моя даровит и просветен ученик Димитър Шишманов - вече само това да бе, щеше да бъде достатъчно да я носим високо в сърцата си.

Но и без всички тия достойнства и качества тя, като отделна личност, игра една от първите роли в нашия духовен живот.

От начало - до последно издихание…

Със своята висока култура, със своето познаване на всички културни и литературни въпроси, със своето интимно общение с всички изкуства, особено с музиката - тя бе един незаменим пътеводител и насърчител в живота ни.

Но най-много със своята с нищо несравнима отзивчивост за всичко, което ставаше в нашия живот.

Тя бе винаги една от първите със своя глас.

И пишеше за всичко със свои мисли и със своите дълбоки познания на работите, за които пише.

А тя пишеше еднакво интересно и на български, и на френски.

И своите връзки в света, в чужбина и тука, тя винаги неуморно е използувала за защита и за подигане на България.

Надявам се близки познавачи на нейната работа ще направят нужното да се събере и да се даде значение и пример за дейността й чрез това, което тя е писала и работила.

Ние изразяваме нашата дълбока скръб за добрата и просветена Лидия Шишманова и желаем на нейните близки и на нейния единствен син да намира утеха в най-хубавото, което тя е вършила и радела на тоя свят.

——————————

в. „Развигор”, г. 8, 3-13 февруари 1937 г.