Литературен свят

Димитър Подвързачов

Димитър Димитров Подвързачов (6.X.1881 – 13. XI.1937) е роден в Стара Загора в семейството на пощенски чиновник. Остава без баща още преди раждането си; има тежко и безрадостно детство. До 1895 г. учи в Стара Загора, а през 1896-1897 г. – в Хасковската гимназия, която не завършва поради липса на средства. Чиновник е в Окръжната училищна инспекция в Стара Загора (до 1903 г.) и в Шумен (1903-1907). Секретар на Трета мъжка гимназия в София (1907-1911). През 1909-1910 г. редактира хумористичното списание “Оса”. През 1911-1912 г. заедно с Ал. Божинов редактират литературно-художественото хумористично списание “Смях”. През 1914 г. редактира списание “Звено”, в което сътрудничат представители на българския символизъм. Привлича за сътрудници всички талантливи писатели-модернисти и реалисти: Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Христо Ясенов, Людмил Стоянов, Николай Райнов, Йордан Йовков, Константин Константинов, Георги Райчев, Никола Янев; журналисти: братята Д. и Ст. Стойчеви, Коста Кнауер и др. Участва в Балканската война (1912-1913). През Първата световна война (1915-1918) е един от литературните редактори на сп. “Отечество” и на в. “Военни известия”. Литературен редактор е в книгоиздателството на Ал. Паскалев (1918-1920). Драматург на Народния театър в София (октомври-декември 1920). От 1919 г. до 1934 г. е журналист и коректор във вестниците: “Зора”, “Епоха”, “Час”, “Знаме”, “Демократически сговор”, “Македония” и др. През 1934-1936 г., заедно с Елин Пелин и Йордан Сливополски, е редактор на детското вестниче “Пътека”. През 1936-1937 г. е литературен редактор на в. “Днес”. За първи път Димитър Подвързачов печата стихове през 1898 г. в сп. “Смях и сълзи”. Активно сътрудничи на почти всички български хумористични издания и на списанията: “Мисъл”, “Българска сбирка”, “Нов път”, “Съвременник”, “Листопад” и др. Значителна фигура в българската култура, той е майстор на фейлетона, баснята, афоризма, хумористично-сатиричното стихотворение, художествения превод. Оставя в българската култура съвършени преводи от световната класика. През 1932 г. издава книгата “Как дяволът чете Евангелието. Хумористични драски, мисли и парадокси, фейлетони” (с псевд. Хамлет принц Датски). Автор е на произведения за деца, сред които: “Приключенията на Крачун и Малчо в София” (кн. 1-2, 1933-1934), поемата “Война в джунглите” (1934). Съставител и редактор е, заедно с Димчо Дебелянов, на “Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам. С портретите на авторите” (1910). А заедно с Д. Бабев редактират сборника “Театър и вечеринки” (1910). Подписва се с различни псевдоними: Забравен талант, Хамлет принц Датски, Некий Нагел, Гений №3, Деметриус П., Стар воин, Нестроевая сволоч, Extravag, Станьо Познавача, А.А., Д.Г., Н.Н. и др. Умира в София.

Из: Константинова, Елка. Димитър Подвързачов. // Речник на българската литература. В три тома. Т. III. София: БАН - Институт за литература, 1982, с. 96-99.

Публикации:

Поезия:

ДЕПУТАТУ/ брой 119 юли 2019

МАРШ/ брой 123 декември 2019

ХАЙДУШКИ ПЕСНИ/ брой 156 март 2023

ДЪЛГЪТ/ брой 157 април 2023

МЪРТВИЛО/ брой 158 май 2023

МОРСКИ СОНЕТИ/ брой 159 юни 2023

НА АЛЕКСАНДЪР БОЖИНОВ/ брой 162 ноември 2023

АГНЕТО И ВЪЛКЪТ/ брой 164 януари 2024

РОМАНС/ брой 164 януари 2024

ПОЕТ И ЛОВ/ брой 166 март 2024