Димитър Подвързачов

басня

Тоз, който дири, изучава, пита,
той ще узнае от Тацита,
пък може би да види
и у Овидий, -
(а истината, ако му е мила,
ще провери и у Есхила), -
че нашият класик, проесор, юбиляр,
любим учен, всеобщ другар,
Хер Балабанов -
е стар поклонник на Диана:
горещ ловец на зайчета, сърнички,
на патици и птички,
и майстор при това голям:
наслука много му върви, -
по лов си ходи вечно сам
и всичко със ръце лови…
Така веднъж, зад някаква си драка
той скри се и зачака.
Внезапно: фррр! - и ето че самичка
на рамото му кацна
една любезна птичка
и по уста го бацна…
Но - пусто! - нашият приятел
е стопроцентов стар поет
и преди всичко и над всичко
(на Пенклуб даже председател)
и от вълнение червено-блед,
той викна: Мила птичко!
Аз…аз… Не знам какво говоря -
разсеян, трогнат и смутен,
усещам мозъка си разтопен…
Кажи, какво за теб да сторя?

- Ах, драги мой! - отвърна тя -
не искам вече тука да летя,
по-скоро в столицата да вървим,
там ще запея тъй, че всички ще смутя,
а ти ще ми измислиш псевдоним!
- За теб готов съм! Боже прави!
Какъв ти псевдоним! Та ти си просто славей!

Отидоха в града тогава,
и птичката зачурулика,
но песента й вместо слава -
недоумение извика.
И хората зашепнаха отвред:
- Вари, печи го - пак поет:
нещата вижда другояче,
когато другите се смеят - плаче.
А смее се, когато плачат.
За него славеите грачат,
а врабците го хвърлят във забрава…

Хе… Господ ум дано му дава! -
И хората се много смяха,
защото тутакси разбраха,
че птицата от паметната драка
не беше друго, освен сврака…

Ловджийството е занаят чудесен,
ала съвсем не е тъй лесен, -
не е като да дрънкаш лира
или да правиш демагогия.
Ловецът трябва да разбира
от зоология!

—————-

Димитър Подвързачов. Стихотворения, София, 1938 г.