„БАСНИ” ОТ Д. ПОДВЪРЗАЧОВ
Будна съвест подтиква Димитър Подвързачов да използва баснята за изразител на своя естетико-философски мироглед.
Застъпена слабо в нашата литература, баснята почти се избягва от съвременните ни писатели. Този факт изостря интереса към успешните поетични търсения на Хамлета, принц Датски.
Неговите басни са прекрасен инструмент за изобличаване нашата общественост и за разкритие на моралния лик на българина. Трезвият светоглед и забележителната нравственост на поета блестят всред изящна стихотворна техника.
В своите хумористични стихотворения, разкази, афоризми и анекдоти, Подвързачов винаги е изпъквал със завидния си дар и здрава мъдрост.
В баснята „И тъй, Бай Ганю…” се нахвърля портрета на българина с удивителна правдоподобност. Бдителното прозрение се е увенчало с ярко вярна характеристика. С огорчение поетът признава, че на бай Ганю не ум не достига, а памет. Затуй все него мамят, благата му изтръгват от устата и земята му заграбват.
Рядката интуиция спомага да гадае върху всяко политическо събитие. И да предрича хитрото попълзновение, кое се таи зад всяка обществена проява („Агнето и вълкът”).
С иронична усмивка посреща Хамлета угодническото гостоприемство към чужденците. Чрез ласкаене на националното честолюбие те бързо примамват симпатиите на приветливите българи. Своите грешки и дела не съзират и щедро леят възторга си („Гост на България”). От догадки или убеждения, но отношението на поета към народа е твърде скептично.
Произнася се за липса на политическо съзряване, изпреварване на историята и за чревоугоднически давления. „Магарета и конституция” е жлъчна сатира на демократическата идея, която иска от „охлюзени дебелоглавци да направи истински белгийци”.
Управлението според конституцията е тържество на груби материалистически домогвания и едва ли не триумф на разюздани нрави. Под лозунга „след нас, каквото ще да става” блюдолизническият морал на политиците и обществениците побеждава. Олицетворява ги като магаретари с кариеристични интереси.
Не по-малко безжалостен е и към министрите, жадни за власт, за да задоволят своя егоцентризъм. В „Министър и оставка” авторът се домогва до забележителна картина на нашата общественост - „държава, в която всеки рита, хапе и джавка”.
Хегемонията на политическите мъничета над безправния народ е описана с остро перо и скрито възмущение в „Слон и мъниче”.
Хамлет, принц Датски с рядка вещина тълкува всяка житейска проява, разбулва я, за да разкрие нейната низост. Подкупността, лакейничеството, раболепието и безгръбначието, като отлики на нрава ни, се обстрелват със сарказъм.
Етичното му съзнание не може да спи пред моралното разтление и политическата разруха. търговията с идеи, жабешкото позьорство на парвенютата и безочието на псевдообществениците са изобличени с ироничен стих.
Както в първата книга „Как дяволът чете евангелието”, така и в „Басни” блести забележителният дар на поета. Изключителното прозрение и бдящата съвест очертават лика на един рядко напредничав писател.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 10, бр. 399, 15 юни 1938 г.
