Димитър Подвързачов

Баба Стана мъкне коша
със последни сили.
Митко тихичко подхукна
с дългите конкили.

„Я да видя що е? Грозде?
Ох, че ми се иска!”
И посяга скритом в коша,
грабва пълна стиска.

Ала Мурджо го усети,
лавна и се втурна…
Митко изтърва конкили
и се в коша гурна.

Митко в коша, баба Стана
от земята гледа…
Само Мурджо тържествува
своята победа.

——–

*конкили - т. е. кокили. бел. ред.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 7, 1920 г. Подписано: Д. П.