ДИМЧО

Димитър Подвързачов

Колкото скромно да оценявам значението на нашия приятелски кръжец, отсетне събран около списание „Звено”, за развитието на Димча - не ще мога да отрека, че изобщо ние си влияехме един другиму в най-добър смисъл.

Повечето без мене, помежду си, моите млади приятели, с които винаги съм се гордял - вие ги знаете! - и някои от които сега са истински имена, се влияеха, насърчаваха се, ободряваха се, създаваха си топла среда на чисто съревнование.

Тогава именно, сред тоя кръжец, Димчо започна да зрее сякаш с дни.

Много четеше френски и руски поети, доста пишеше, но - най-важно - тъкмо това време съвпадна с едно бързо порастване на съзнанието му, че да бъдеш писател не е току-тъй работа, която може да се свърши с лека ръка, без особена подготовка - не, а: тежък сизифовски труд.


Много се радвах - и досега си спомням тази хубава братска радост! - като наблюдавах у него това истинско чувство за все по-голямо съвършенство.

Тогава именно той започна да обмисля и преработва твърде много своите стихове. Тогава и създаде най-хубавите си късчета, някои от които са просто мраморни изваяния. Тогава започна често да проверява чрез приятелите си:

- Кажи ми, как ти се вижда тази дума? Бива ли я в този куплет?

У него стихотворението се слагаше сравнително бързо. И той като Николай Лилиев по някой път долавяше куплетите, вървейки из улицата. Но оттам нататък започваше работата.

Така, недозряла, носеше работата си дни, седмици, месеци, а „Разблудната царкиня”, струва ми се - години.

И все внасяше по някоя поправка, все я разхубавяваше с резбарска изтънченост.

Малцина автори могат да се похвалят с подобни достойнства, нали?

——————————

в. „Литературен глас”, г. 14, бр. 525, 15.10.1941 г.