Димитър Подвързачов

Вие ми искате, г-не редакторе, да ви дам сведения за живота си, или да напиша автобиографията си?

Ето благодарна тема за Хамлет, принц Датски, но, за жалост, вашата антология ще бъде сериозна - и той се затруднява сериозно.

Но - да повярвам ли, преди всичко, че някой се интересува? Това е за мене много трудно

И сетне - знаете ли, че в моя живот положително няма нищо интересно?

Моя живот изтече като една тържествена безсмислица. Всичко за него и около него беше само мизерия и нищо друго.

Аз съм от твърде ранни години съвършено сам, та нямаше кой да ми даде нито особна наука, нито някаква специалност. Единствения ми учител беше моя единствен баща Животът - уви, един пастрок баща и един зъл учител, които и до сега кълцат лук на главата ми.

Но - интересно ли е всичко туй? Та това е историята на всекиго от нас, може би.

По-нататък. Склонността ми към книгата е била за мене най-тежкото проклятие на моята съдба. Затова връзките ми с литературата останаха съвършено повърхностни. Затова присъствието ми във вашата антология е странно преди всичко за мене, а сетне за читателите. Поет! - Охо! Аз винаги съм си представлявал поета далеко, далеко не това.

Какво да ви кажа още за себе си?

Аз обичам най-много от всичко леките, повърхностните, смешните неща. Без тях - страшно е да се върви из тъмнините на живота. Това е за мене лично. А за дейността ми:

Направил съм доста много преводи. Но не бих направил нито един, ако имаше някой, който да превежда от време на време на мое име суми чрез банките.

Не съм издал нито една книга. И надали ще издам. Страх ме е, че ще се намери критик, който ще ми каже:

- Приятелю! Ти си помислил, изглежда, че да подвързваш и да пишеш книги е едно и също?!

„Български поети. Антология”, 1922