СВЕТУЛКИ
превод: Димитър Подвързачов
СВЕТУЛКИ
Щом се мръкне, рой светулки,
хубави кат млади булки,
палнат весели свещици,
сякаш мънички звездици.
- Здрасте! Как сте? Слава Богу!
Вашето фенерче тъмно?!
Ах, свещите скъпи много!
Ала скоро ще се съмне.
Ето - близко е зората.
- Сбогом! Лека! - духат свещи.
Утре вечер нови срещи -
днеска - спете сред цветята…
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 10, 1924-1925
ЛУНАТА
Вредом мъртва тишина,
спи веч цялата природа.
Само пълната луна
будна грее в небосвода.
Цяла нощ тя все така
се разхожда по небето.
Види се, че затова
толкоз бледна е в лицето…
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 2, 1925-1926
