Димитър Подвързачов

(Модерна басня)

Познатото на всички агне бяло,
безкрайно хилаво, изпосталяло, -
едвам го носили краката, -
веднъж се спряло
водица да си пийне от реката.
Но като дигнало глава случайно, -
какво да види: Кумчо-Вълчо сам
издебнал го потайно
и наредил се близичко ей там,
водица уж да пие сиромаха,
ала опашката зловещо маха,
очите му лъщят почти трагично
и зъбите поскръцват неприлично…
Тогава агнето (какво помисли ти:
ще се изплаши и смути?)
О, не! То сторило дълбок поклон
и взимайки най-благия си тон,
тържествено изблеяло: - „О-о! Бе-е-е!
Добре дошел и живио, бре, Куме!
Сполай на милостивото небе,
че най-подире чу ме
и те изпрати днеска на реката!
Ела да се прегърнем брат със брата,
отдавна както подобава…”

Вълкът, обаче, взел да се смущава…
И слисан от чудатата покана,
той сериозна реч подхванал:

Ти, агънце, изглеждаш малко диво:
то бива, ама толкоз чак не бива!
Нима не знаеш ти, че аз налитам?
О, санкта симплицита!…
Но позволи ми, впрочем, да попитам:
какво си учило? Не ти ли е позната
поне оная басня на Крилова
за агънцето на вълка в устата?
На мойте срещи с вас тя вечна е основа!

Но агнето разсмяло се със глас
и викнало: - Крилов? О, чел съм го и аз!
Но той е автор стар. Днес никой не чете
такъв писател слаб и постен!
Днес аз чета Михалчев, Петко Росен,
затуй постъпвам, както пишат те -
и казвам ти: в наш общ е интерес
да ме изхрускаш сладко днес.
И още: тук наблизичко пасат спокойно
сестра ми, майка ми и моят брат -
за теб ще бъде недостойно
да ги оставиш… знам, че имаш вечен глад.
Не се диви от таз теория чудата,
тя теб ще те прослави в двата свята:
до днес ти просто бе кръвник нахален,
но глътнеш ли ме - ставаш ин-те-гра-лен!
Разбра ли? Прочее, отваряй си устата!

Вълкът пристъпил: „Щом е тъй, тогава, -
приемам твоята отсъда!
Когато агнето самичко настоява,
бездруго интегрален аз да бъда,
ще го изям, та щото ще да става…”

Но тук дошел овчарят със кривака
и Кумчо-Вълчо, без да чака,
изчезнал из шумака…

—————————-

Димитър Подвързачов. Стихотворения, София, 1938 г.