МОРСКИ СОНЕТИ
1.
Вода, съвсем безсмислено събрана,
несметен брой от литри и кила,
вълнува се, лудей като пияна,
реве, - сърдита, пакостна и зла…
Загледай се във тази мръсна пяна -
„поезия” безкрайна тя била! -
- Ах, остави, - да бълвам ще захвана,
и страх ме е от някаква беля!…
И мислиш си Сахара: - там им тряба
поне една рекичка сал, разляна
сред пясъците, пламнала кат пещ -
а тук стихията люлей кораба,
безсмислена, огромна и пияна…
Защо е тъй? - Иди да разбереш!
2.
Пропаднахме си този път, о, Гане! -
Земи си сбогом ти от красний свят;
ей бурята, сегичка ще зафане
да цапа дъжд и камъни и град…
Какво със твойта Мика ще да стане? -
Със мойта Зина? - Боже, ето ад! -
Бесней морето, в свойто дъно кани
и кораба, и тебе - толкоз млад…
Бесней морето - псува и говори,
фучи, реве, - и се към нази иде
разбъбрения и страхотен мрак…
Ще кажеш - рой сърдити кредитори
заканват се… Тя нашата се види -
туку… да идеме в буфета пак…
—————
в. „Българан”, г. 2, бр. 76, 13 ноември 1905 г.
