Димитър Подвързачов

Скри се Таню зад горите тъмни -
и иди го вече улови…
Колко пъти пак ще мръкне-съмне,
но без него тук ще сме, уви!…

И не ще си дойде той, нещастний,
дор не паднат днешните от власт.
Сал брадата му ще пак порасна,
само тя не чака дотогаз!…

——————————

в. „Българан”, г. 2, бр. 52, 3 април 1905 г. Подписано - Забравен талант.