НА АЛЕКСАНДЪР БОЖИНОВ
(Вместо злободневка)
На таз страница злободневия
ти, Саша, не еднъж реди -
кой куцал с десния, кой с левия,
кой цар дома си не седи!
Защо характерите падали,
от що бай Ганьовците страдали,
но че ще станеш някой ден
сам злободневие за мен
допущал ли си нявга? - Надали!
Така и наший Нос*, кат скиташе,
ти често люто го клейми -
за подвизите му го питаше,
всред нази ти го посрами,
но че пак свои сте се падали,
та празненствата ви съвпадали -
зер има юбилей и он
през този същия сезон,
допущал ли си нявга? - Надали!
Така и Бобчев, всеславянския,
ще каже утре: дайте тук
на тоз художник, великанския,
една субсидия напук!
Талантите са доста страдали
и без поддръжка са пропадали,
да иде в странство някой ден,
макар че тъй се гаври с мен!
Ти вярваш ли го, Саша? - Надали!
——————–
сп. „Смях”, г. 2, бр. 58, 8 юли 1912 г.
————-
*Нос - става дума за Фердинанд.