АВТОБИОГРАФИЯ
Задачата, с която ни е натоварил г-н Райко Алексиев, е извънредно трудна. Преди всичко трябва да се кажат две думи за раждането на лицето, за което пишете, а този въпрос е извънредно деликатен. В случая има между учените мъже спор дали въпросното лице е на осемстотин или на деветстотин години. А пък ако запитате самото лице, то отговаря неизменно:
- Чувствувам се толкова млад, че най-вероятно е да не съм се още родил!
Но читателят няма защо да се тревожи. Скоро истината ще се узнае, тъй като Лондонската академия на науките е назначила специална комисия по този въпрос и той скоро ще бъде окончателно разрешен.
Ако попитате самата визирана личност за някои поне спомени от детинство, тя ще ви отговори, че никога не се помни дете. Нейното съзнание винаги е било съзнание на солиден и свръхгениален мъж. Тя не приема и не вярва да е минала унизителните и недостойни за подобни великани възрасти на сукалщина, хлапащина и пр.
Ние, по този повод разговаряхме с въпросната личност и чухме от нея някои интересни работи.
- Аз ми е чудно… - започна въпросната личност.
- Извинете, но изразът ви е неправилен; трябва да кажете: мене ми е чудно…
- Как? И вие ли сте такъв дребнав буквоед?! Нима не знаете, че за личности като мене тези работи нямат никакво значение? Нима не знаете, че Архимед се е подписвал: Архимет… Вие ще кажете, разбира се, че това е архилъжа, но аз ви уверявам - и това е достатъчно…
- Но какво ви е чудно - бяхте започнали да казвате?
- Да. Аз ми е чудно как едвам днес сте се заинтересували за мене… Трябва да знаете, че личности като моята се раждат по една на три века… Аз ми е чудно как досега не сте се почувствували щастлив, че живеете в едно време с мене, че дишате въздуха, който дишам и аз, че тъпчете тая земя… Това показва, че и вие сте бездарник и идиот като всички.
- Но моля, моля…
- Както и да е, аз ви прощавам всичко. Но както искате да знаете - да ви кажа, каквото зная за себе си. То се изчерпва, накъсо, само с няколко изречения. Аз знам, че ако не съществувах на този свят, земното кълбо отдавна щеше да изгуби всякакъв смисъл. Господ щеше да се откаже от творението си и да го счупи като отдавна омръзнала играчка. А частно за България - смешно е да се говори за нея. Тя е изгубена без мене. И уверявам ви, че също така нищо няма да излезне и от срещите в Белград по простата причина, че не изпратиха мене там. Аз мога да накарам крал Александър веднага да ни даде Македония, само като му прочета едно мое стихотворение. Аз мога да принудя правителството… блока… аз мога да… аз… аз…
——————————
в. „Щурец”, г. 1, бр. 52, 16.12.1933 г.
