МУХА
Казват: като муха ми се виждаш! Напрано подценяват гигантските способности на това животно - една от най-любимите ми омрази! За него човекът, по величината на тялото си, трябва да изглежда като доисторически ихтиозавър.
И все пак мухата не чувствува никакъв страх от тоя Звяр-планина. Напротив, тя се смята сродница на него - живее при него, на негова сметка, и се гаври с него.
Тя е смела, нахална, самоуверена.
Веднъж една муха влязла в един грамофон, стояла там известно време, слушала какво става вътре и след това си подхвръкнала.
На отсрещния прозорец, където кацнала да поправи крилата си, другарките й я запитали:
- Къде беше се изгубила?
- Бях в един грамофон.
- Е, какво има там?
- Нищо особено: като банален концерт. Свирят оркестри, пеят различни певци.
- Хубаво ли пеят?
Мухата прихнала да се смее:
- Нищо не струват! Право да ви кажа, да не бях се случила аз вътре, да пригласям - нищо нямаше да излезе. Просто какофония…
в. „Съвременник”. г. ІІ, бр. 30, 13.04.1932 г.
