ДИМИТЪР ПОДВЪРЗАЧОВ
На 13 ноемврий почина внезапно от сърдечен удар един от най-добрите български журналисти, един от най-добрите фейлетонисти и един от най-непосредствените поети - Димитър Подвързачов.
Роден през 1881 г. в същата оня Стара Загора, която е един непресъхващ извор за поезията и за всички изкуства, той още от най-ранни младини се впуща на борба с живота, който рядко му се усмихваше.
В тази борба Подвързачов почти не виждаше светли минути и затова неговият хумор е пропит с толкова много горчивина и скептицизъм.
За него може да се каже, че той не вярваше в никого, а често пъти дори и поради това свое съмнение биваше несправедлив към другите и към себе си.
Димитър Подвързачов е познат на широката публика главно като фейлетонист и преводач. Всъщност и всички ония, които минават за негови приятели в живота му, го посочваха главна в тази посока, запазвайки за себе си висшите сфери на поезията.
Никой не можа да разбере от пишещите братя, че Подвързачов изневеряваше на музата, не защото се смяташе в себе си по-слаб от другите, а само защото много дълбоко чувстваше поезията и се боеше, че все трябва да се готви, за да даде нещо завършено и съвършено.
Тази самокритика, която гризеше сърцето на Подвързачов, му попречи да направи литературна кариера и помогна на мнозина фалшиви литератори да се наложат.
Впрочем в своя скептицизъм Подвързачов знаеше много добре, че един ден всичко хубаво в българската литература ще излезе наяве и всички фалшиви ценности ще блеснат със своя тенекиен блясък.
И той насърчаваше всичко и всички, защото знаеше в удобен момент да ги бодне със своя сарказъм и да ги накаже.
Със своето остро жило Подвързачов жилеше всички, които не му харесваха и затова неговият хумор си остана чисто индивидуалистичен, без обществена основа.
Освен това Подвързачов носеше голяма доза от общия недостатък на тракийци, които са готови дори и да изяждат за близките си и затова той премълчаваше много от недостатъците - лични или обществени - на приятелите си, за които само понякога говореше, без да ги изтъква публично.
Фейлетонистът Д. Подвързачов съживяваше страниците на не един български вестник. Преводачът Д. Подвързачов даде много култура на българските читатели. Поетът, обаче, остана затворен в малкото романтични песни, които изпя на времето.
А ние мислим, че в тях е най-голямата заслуга на покойния и че главно чрез тях той ще остане за поколенията.
——————————
в. „Литературен глас”, 24.11.1937 г.