МАРШ
МАРШ
на едни чиновници
(Музиката ще се отдаде на конкурс)
От разни краища събрани -
един от север, друг от юг -
с различни дарби и призване,
в едно сме ний сплотени тук.
trio:
Живеем в мързел и забрава -
девиза ни е вечен лен -
гласа на тоз, що плата дава,
е нашият закон свещен.
Тук нищо нази не тревожи -
ни студ, ни глад, ни ядове
и най-честит е тоз, що може
сплетни, интрижки да кове.
trio:
Покорност робска и пълзене -
това от нас се иска сал -
голяма плата с повишение
е наш едничък идеал.
trio:
Не ще останем нивга гладни,
дорде сме с тез, що имат власт,
кога пък партията падне,
ще бъдем с новата тогаз.
——————————
в. „Българан”, г. 1, бр. 33, 14.11.1904 г.
ДЕ Е БОГ?
(Подражание на Вазова)
Търсих го в Средец, ала там го няма:
офейкал - дигнал само малко прах…
търсих го из страната - тук-там само
портрета му видях..
Попитах аз сърцата - срещнах тамо
псувни и яд - и злобно свит юмрук…
Потърсих в умовете - казват само:
„Ха махай се оттук!”
Попитах Черно море - гост незнаен
и рядък бил - като навсъде той…
Дирих го вред - и викнах аз отчаян:
„Къде си, милий мой!
Дирих те всъде - никъде те няма,
страната пуста е всегда от теб,
и грабят я един през друг кат яма
цар и хайдук свиреп!
Къде си - бог на таз земица клета,
ела - и вяра вместо яд ни влей!”…
И чух аз вик: - Търси го във бюджета,
той само там владей!…
——————————
в. „Българан”, г. 1, бр. 29, 17.10.1904 г.
ВОЙНИШКА ПЕСЕН
(Подражание на нар. песен.
Музиката от предприемача Давичон Леви)
Войници се пишат
на софийско поле.
Жали, майко, жали,
да се не нажалиш,
плачи, сестро, плачи,
да се наплачеш!
Който пушка няма,
кримка ке му дадат.
Жали, майко…
Който сабя няма,
сабя ке му дадат…
Жали, майко…
Който конче няма,
конче ке му дадат.
Жали, майко…
Който къща няма,
къща ке му купат.
(Ако късмет има,
топове да приима).
Който файтон няма,
файтон ке му купат.
(Ако го изпратат
коне да купува).
Който пари няма,
пари ке получи.
(Ако торпильори
иде да заръчва).
Който булка няма,
булка ке намери
(Ако сал сполучи
да иде да се учи)…
Аз си нищо нямам -
ни пари, ни булка,
за това ке ида
войник да се пиша
на софийско поле.
Дано там сполуча.
Жали, майко, жали,
да се не нажалиш,
до ще време, мале,
и ти да се радваш.
——————————
в. „Българан”, г. 1, бр. 36, 5.12.1904 г.
ВОЙВОДСКА ПЕСЕН
(На конгресистите)
Черно чернило - робия:
край няма нашта неволя -
де гиди кузум София,
де гиди шетба на воля…
Лете по върли вършини,
под тия сенки дебели -
мре роба страден и гине:
нашите кожи все цели.
Щом сняг гората потули,
в изгнанье бягаме, клети,
роба да пазим от хули
със чаши пълни в ръцете…
Черно чернило - робия:
край няма нашта неволя -
де гиди кузум София,
де гиди шетба на воля…
——————————
в. „Българан”, г. 2, бр. 69, 18.09.1905 г.
ПЛЪХОВЕ
В главите им -
междупланетна пустота,
в очите им -
предвечен сън на съвестта;
седят на маси, клатят се, прозяват,
що правят? - Министерство управляват!
Тъй облички:
плесни го, ще те пръсне кръв.
Тъй подлички:
хвани за врата - и връв!
Живуват си във радост и доволство,
отдавна стигнали до волство.
——————————
в. „Българан”, г. 4, бр. 126, 3.02.1908 г.
СМЪРТТА
Вий боите се от нея - аз я любя, аз се смея:
мойта тъмноока фея, спътница за към нощта!
Ваши дух е във тревога, вий си спомняте за бога,
молите съдба строга за пощада от смъртта.
О, безумство, помраченье! - Тя едничка е спасенье
от безсмисленото бденье - от живота, от света…
Вредом глухи кръгозори стелят свойто мъртво море -
низ пустинните простори изнурен се луташ ти.
Де началото, де края? - Де е адът, де е рая?
Де целувките на мая, еднодневните мечти?
Де е търсеното чудо? - О, не питайте залудо: -
глухо, страшно и безлюдо… Само тя към теб лети!
Лекокрила, ефимерна, цяла обич неизмерна,
чиста, предана и верна - цяла розова мечта,
тя безшумно приближава: - „Мила рожбо, късно става,
аз съм тука - пий забрава, почини си от скръбта”… -
О, без страх глава сложете във прегръдките й свети
и заспете - и заспете - и минете във нощта!
——————————
в. „Българан”, г. 4, бр. 130, 2.03.1908 г.
ЗИДАРИ
Четвърт век строят зидари -
и възе се чуден храм.
Но защо пригорци стари
бягат вси във страх и срам?
Злато вред - венци, корони,
кандила - и трон до трон;
но защо под тез икони
никой не стори поклон?
Духове гнезда ли свиха,
дяволът ли влезна там?
И защо в привечер тиха
някой стене в божи храм?
Чий ли сянка в късна доба
скита край зида сама? -
В тоя гроб си найде гроба
дивна търновка - мома!
Триж проклетник майстор Фрати,
чужденец - и сатана,
той зидари изгалати -
зъл им дух в ума влезна:
„за да е строежът траен,
трябва тя да се вгради” -
шепна чужденец незнаен
и зидари заблуди.
И свободната богиня,
влюбена в балкански лъв,
бе замачкана със тиня,
бе удавена във кръв -
и в стената я вградиха
и варосаха тозчас,
а върху й трон туриха,
цял от злато и елмаз…
——————————
в. „Българан”, г. 4, бр. 130, 2.03.1908 г.
МОРСКИ СОНЕТ
Пъхти, сумти, напъва се и съска
възбунено и лигаво море,
ту яростно се разлюлей, заблъска,
ту спре - гръмовен дъх да събере.
Заклатил се е месец като гъска,
лъчите си отива да пере,
ту дръпне ги, ту пак ги щедро пръска
и чуди се къде да ги провре…
Свети ни, старче - мокър път пред нази
лежи, през куп вмирисани талази,
а около е черна тъмнина
и блъскат се вълните - щуро стадо,
и тракат зъб о зъб… Свети ни, дядо,
със своята хамамска светлина!…
——————————
в. „Българан”, г. 4, бр. 133, 23.03.1908 г.
ЕКСПРОМТ
Заминал Данев с важна мисия,
ведно с две дамички, които
се с него ходят инкогнито:
комисиона и емисия.
——————————
сп. „Смях”, г. 2, бр. 48, 29 април 1912 г.
МОЛИТВА
Аз бих се покорил, великий Боже,
на твоите желания върховни -
и бих станал каквото заповядаш:
владика, цар или певец черковни.
Министър-влъхва или прост мошеник,
дори редактор със прочуто име.
Ала поет, признат официално -
бррр… Никога! Владико свят, пази ме!
——————————
сп. „Смях”, г. 3, 8 септември 1913 г.
Стиховете са публикувани под псевдонимите Унче и Забравен талант. бел. ред.
