Димитър Подвързачов

Радостно е, че Джек Лондон е днес един от най-много четените писатели в Европа.

Наистина, публиката го оцени малко късно: едва ли не след смъртта му. Но затова пък му отдаде в най-широки размери: заслуженото преклонение. Днес той се превежда на всички езици и се печати в множество издания.

Той затъмни славата на мнозина модерни и популярни автори - и по всичко се вижда, че мястото му в сърцата на читателите е осигурено още за дълги години.

Джек Лондон не обича да своеобразничи. Няма нищо изключително, оригинално в сюжетите му, нито в стила му. И може би тук е първопричината за неговия успех. Писателските му средства са класически прости.

Той говори на читателя, както една човешка душа говори на друга. Той е от ония писатели, които човек чувствува най-близко до себе си, тъй свой, че като прочете една негова книга, неволно му минава през ума: - Ей така бих го написал и аз!

А това е именно най-непосредственият признак, че имате работа с голям талант. Действието му върху вас е неотразимо, но не се поддава на вашата собствена анализа и преценка - то е почти неуловимо. Това е силата на таланта.

Човешката душа, обществените отношения, безконечните страдания в днешния социален строй, животът в далечни и диви краища, страшната борба на човека за съществуване или за победа над суровата природа, героичният мъж, романтичната, но силна по дух жена, любовта, омразата, смъртта, дори душата на животните - всичко това са неговите любими теми, които Джек Лондон разработва наглед леко и просто, но с дълбоко, поразително майсторство.

Той е социалист - комунист - но това никак не му пречи да бъде голям художник. И когато проявява своите крайно леви социални гледища, и когато описва случаи и събития без никаква тенденция, той еднакво владее изкуството да бъде стегнат, жив, убедителен, бързо омагьосва читателя и неизбежно го прави свой поклонник.

в. „Литературен глас”, г. 9, бр. 334, 23.12.1936 г.