ДИМИТЪР ПОДВЪРЗАЧОВ
Той не можа да се дораздаде - и не можеше
Ако трябва само с няколко думи да преценим човека, който тъй неочаквано си отиде завчера, можем да кажем спокойно, че той беше всестранно талантлив човек. Димитър Подвързачов беше поет, писател, журналист и общественик в най-хармонично, бих казал дори в идеално съчетание и именно това последното обстоятелство го правеше и философ.
Той притежаваше най-ценните качества, които липсват на почти всички наши културни дейци: трудолюбие, незлобивост и силно изострено обществено чувство. Той беше във всичко общественик, към всичко пристъпваше откъм неговата обществена страна, никога не странеше от задачите на живота, макар и да грешеше в тяхното разрешение.
Син на своето поколение, което се роди в първите години на свободата, израснал и възпитан сред обществени и политически условия, които са вече на чужди на нашето време, един от последните представители на някогашната литературна бохема, той раздаваше непрестанно и нашироко душата си, без да може да я раздаде окончателно, защото нейните ценности бяха неизчерпаеми.
Започнал и проявил се в първите години на своята дейност, като всички синове на онова време, в редовете на напредничавите течения у нас, той направи в последните години един силен завой и отиде на другата страна.
И въпреки това, той нямаше никога и никъде неприятели, защото беше незлобив в своите отношения и - най-важното - честен в своите убеждения, колкото и погрешни да бяха те.
Димитър Подвързачов беше един от малкото хора в нашата страна, с които да се спори беше истинско, освежително удоволствие.
Огромно е литературното наследство, което остави Димитър Подвързачов не само това. То е необгледно, защото е пръснато в десетки вестници и списания.
За жалост, песимизмът на Подвързачов отричаше самия живот и възможността той да се насочи към по-голямо съвършенство. Неговото дело щеше да бъде много по-ценно, ако беше отдадено на положителните сили в живота.
Лека пръст и вечна памет на верния другар, добрия колега и милия човек Димитър Подвързачов!
——————————
в. „Час”, г. 4, бр.12, 17.11.1937 г.
