ЧОВЕЧЕТА
превод: Димитър Подвързачов
Съвременният човечец, нискорасъл, слаб и сгушен,
дребен собственик и правник, лицемер баща - съпруг,
цял страхлив и цял двуличен, цял дребнав и криводушен,
не с душа - ами душица, свита, сбърчена, без звук…
Вечно длъжен и недлъжен, туй не трябва, туй пък - бива,
брак законен, търговия, сън-живот, сърцето - прах;
можеш карти, можеш мисли да крадеш, но предпазливо,
явна кражба е безумство, скритом - дръж се без страх…
Монотонен, едносложен кат напева на дивака: -
две-три ноти той протака, до безкрай реве и вий;
жалък звяр след днешний обед утрешния само чака -
за да хапне, той жена си ил баща си ще убий.
Ей го - същата е песен, само - той зер, просветен е: -
ще оформи, ще запише, ще заключи вси врати;
бледноумен, безсърдечен, клет евнух за съжалене -
о, да можеш - легион си - да изчезнеш мигом ти!…
——————————
Славянска антология, 1910 г.
