ЛИЗА
превод: Димитър Подвързачов
На жадена младост в разцвета
вий каните мен в своя път…
Дете! На гърба на поета
четирсет години тежат.
На младост - във пълна тревога
пред всяка шивачка съм бил…
Защо да ви любя не мога
тъй, както съм Лиза любил?!
В часа за разходка - карета
ви чака пред вашия дом,
а Лиза - красива, напета, -
скитореше сявга пешком,
и аз подир нея: - За Бога,
ревнувах й погледа мил!
Защо да ви любя не мога,
тъй както съм Лиза любил?
У вас е разкош и позлата,
живейте във същи палат,
у Лиза - от дъски кревата
за мене бе царски креват;
но в нейната хижа убога
аз дивни блаженства съм пил…
Защо да ви любя не мога,
тъй както съм Лиза любил?
Със чудни поеми в ръката
от сутрин четете до мрак,
а Лиза не знайше, горката,
що е препинателен знак;
в сърце й на чувството Бога
без думи любов бе внушил!
Защо да ви любя не мога,
тъй както съм Лиза любил?
Пред вас тя във всичко бледнее:
по ум, добрина, красота; -
но мен ме влечеше към нея
горещата кръв, младостта!
Напусто сега в изнемога
към вази се бих аз стремил!
Уви! - да ви любя не мога,
тъй както съм Лиза любил!
——————————
сп. „Българан”, г. 5, бр. 30, 23 май 1909 г. Подписано: Забравен талант
