Димитър Подвързачов

Чини ми се, в едно от първите заседания на учредителното Народно събрание е било направено предложение:

- Отсега нататък, при всяка сесия, първа длъжност на Народното събрание да бъде: да отправя сърдечни благодарствени телеграми до руския император за освобождението.

Има нещо детински-наивно в това предложение. Навярно затова и пропаднало.
Но в него има и нещо велико. Има трепет и сълзи, има радост и безимен възторг.

Да е живял човек в онова време!

Политиката отсетне, разбира се, помрачи всичко туй… няма на света по-върховен цинизъм от политиката.

Но тя не може все пак да ни накара да забравим.

И когато минавам покрай паметника на Народното събрание, често си мисля:

- Въпреки всичко, на тоя гигант се дължи, че съществувам като свободен гражданин! Да бъде благословена паметта му!

*
Погледнете тоя пламенен партизанин, тоя разпенен оратор по стъгдите, гдето разгромява своите противници.

Нему никога не е теквала може би тая проста мисъл:
- Какво щеше да бъде той, самият той, ако освобождението не беше станало? Ако работите в турската империя се развиеха така, че останеше и до наше време положението от 1860-70-те години?

Аз го виждам с окъсаните потури и смачкана гугла. Той е коняр и ахърджия. Той приема по 18 плесници на ден и на всичко отвръща с едно:
- Евет, ефендим!

А оня писател, оня артист, учен, певец, които мислят, че летоброението започва от деня на тяхната поява на света?

Виждам ги как поднасят кафе с дълбоки теманета, или разправят масали около кюмбето и просят по малко тютюн от някой Мехмед ефенди…

*
Аз имам жилище, семейство. С труд и пот изкарвам препитанието си, но съм свободен да работя. Аз ходя, където ми скимне, говоря каквото си искам, работя, каквото намеря за добре.

Моето жилище е неприкосновено, личността ми, честта ми също. Аз пътувам с железници, ходя по планини и полета, говоря с телефони, купувам, продавам. Моят хляб е само мой. Лежа и спя, когато ми е угодно. Аз давам мнението си кой да ме управлява. Мога да държи речи, да пиша… Чета хубави книги, гледам приятни зрелища…

Всичко туй са ми го подарили ония стотици хиляди руси и българи, които са пожертвували за мене живота си и са оставили костите си по нашите полета и планини…

Много са направили за мене, те, бедните!

Вековечно блаженство на многострадалните им души!

в. „Вестник на вестниците”, бр. 45, 3 март 1930 г, подписано: Хамлет, принц Датски