Василка Хинкова

Снимка: списание “Гора”

Василка Маринова Хинкова, българска поетеса и преводач, е родена на 27.03.1927 г. в сeло Реселец, Плевенска област. Завършва гимназия в град Луковит (1946) и българска филология и руски език и литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. (1950). Работи като редактор в Радио „София” и Издателство „Народна култура”. Дебютира с поетичната книга „Светли пътища” през 1956 г. Издава 26 книги с поезия и белетристика, има над 100 публикации и в печата. Съчинения: „Чешмата с птиците” (1962), “Пътникът с фиданката” (1964), „Дъно и небе” (1967), „Пъстри камъчета” (1967), „Мълчаливо докосване” (1968), “Слънчеви черги” (1968), „Символи” (1969), „Лека нощ, мамо” (повест, 1970, 1989), „Лодки в снега” (1972), „Къде свършва небето” (1976), “Избистреното поречие” (1977), „Хляб със слънце замесен” (1977), „Цвят от огнище” (1979), “Безсолният хляб” (1981), “Къде свършва небето? Кой е направил морето?” (1985), “Чужди прагове” (1985), “Лека нощ, мамо!” (1989), „Произнеси името ми… Записки за отсамното и отвъдното” (1996), „На гости при никого” (импресии, мемоарни есета, стихотворения в проза, новели, 2000), „Сто години любов” (2000), „Въздишката на вятъра” (2002), „Човек се ражда за радост” (разкази и новели, 2007), „Да се родиш в сряда” (мемоари, 2009), „Само за теб” (2009), „Заради миговете щастливи” (2011). Стиховете й са преведени на руски, украински, полски, чешки, сърбохърватски, румънски, монголски и турски език. Носител на орден „Кирил и Методий I степен”. Член на Съюза на българските писатели. Превежда от руски и английски език. За повестта си „Къде свършва небето” получава наградата на Комитета за култура през 1977 г. Носител е на специалната награда от поетичния конкурс „Свищовски лозници”, 2006 г. Нейн съпруг е Христо Панчаров - главен редактор на вестник „Горско дело” (1979-1988). Умира на 11 януари 2015 г.


Публикации:


Поезия:

НИЙДЕ ЗДРАВЕЦЪТ ТЪЙ НЕ МИРИШЕ…/ брой 82 март 2016

ИЗ „СИМВОЛИ” (1969)/ брой 97 юли 2017


Литература за деца:

ЧЕШМАТА С ПТИЦИТЕ/ брой 63 юни 2014


Преводи:

Халдис Морен Весос - УХАНИЕТО НА ЗЕМЯТА/ брой 63 юни 2014

Катри Вала - ЦЪФТЯЩА ЗЕМЯ/ брой 63 юни 2014

Том Кристенсен - ДИМИНУЕНДО/ брой 63 юни 2014

Сергей Есенин - ХУБАВИЦИ НЕ СРЕЩНАХ ТАКИВА…/ брой 69 януари 2015

Шандьор Петьофи - ТИ ОБИЧАШ ПРОЛЕТТА/ брой 75 юли 2015

Юлия Друнина - ПРОЩАВАНЕ/ брой 75 юли 2015

Владимир Гиляровски - МЕНЯТ СЕ ЧУДНИТЕ КАРТИНИ…/ брой 82 март 2016

Сиявош Кясраи - РУБАИ/ брой 96 юни 2017

Спиридон Дрожин - ТРУД И МЪКА, ПОТ ОБИЛЕН…./ брой 111 ноември 2018

Криста Бендова - НЕ ВЯРВАЙ/ брой 115 март 2019

Фьодор Тумански - ПТИЧКА/ брой 118 юни 2019

Ян Ондруш - ГЕРАН/ брой 118 юни 2019

Леонид Трефолев - ТОЯЖЧИЦА/ брой 118 юни 2019

Михаил Лермонтов - 11 ЮНИ 1831/ брой 119 юли 2019