Рудолф Леонхард

превод: Василка Хинкова

МАДРИД - БЕРЛИН

Песента, пята с наште немски момчета
в битки и белезници
ту на немски, ту на други езици -
с вяра и без вяра в сърцето, -
беше песента за Германия любима
и за волята никога несломима,
там, в Испания, пяхме
немска песен свободолюбива.

Днес в Берлин тя се чува
и над всички улици плува,
и посреща утрото чисто,
и се носи под знамената,
и под нашто небе се разлива:
същата песен свободолюбива
и в родината беше приета.

Във концлагера ние живяхме.
Изтезаваха ни фашисти.
Но вървя песента във борбата
редом с нас, комунистите.
Не напразно бе всичко. Успяхме.

ДЪРВО

Тъй както дървото
стои на земята

клонато и стройно,
покрито с листа,

огряно от слънце,
люляно от вятър,

могъщо, високо
израсло нагоре,

в пръстта впило корен,

и ти като него
тъй стой

на земята.

РАННА ПЕСЕН

Сутрин разно прозореца отвори,
нощният мрак когато
вече се разредява;

там, недухнати още от вятъра,
между грапави тесни стени
вечно ивици светлини
трептят;

хора там
в късните нощи -
в труд и грижи заети -
не са легнали още
да спят.

РАВНОСМЕТКА

Когато моят час сетен настане,
навярно поглед назад ще обърна;
последната болка и последната рана
и целия си живот да обгърна.

Половината му беше есен и зима,
едната третина от сън бе заета,
и глупави игри в него имаше,
и разбити мечти на парчета;
три чествърти - неволи и рискове
и всичко напираше властно.

Но цъфтенето и горенето неистово
и всички усилия яростни
бяха така
прекрасни!

БЕЗСМЪРТИЕ

Ни паметник, ни мавзолей, ни урна,
тревясал гроб може би и полъх на вятър,
а в гроба прах тленен, някога пищно цъфтял
и пламтял.

След много години в гробището заскитал,
веднъж още ще ме спомене някой: „Да! Леонхард.
Какво е останало от него след толкоз години,
кога и от какво ли всъщност той е починал?”
И нищо друго.
Ала когато вие се унесете в мечти,
прегърнати под опияняващите звезди,
във вашите песни, в думите, в сълзите -
и когато по улицата вървите -
в смеха ви и във вашия глас,

без да знаете, вредом
редом
ще бъда със вас.