БЪЛГАРКА
превод: Василка Хинкова
БЪЛГАРКА
Без спомен, горкана, сломена съвсем,
без ропот, молитва живея,
робиня в омразния душен харем
в града сред жените на бея.
„Е, хайде, разказвай - подпитва една -
как вашето село гореше;
разпнат на обзетата в пламък стена,
мъжът ти, кажи, как крещеше…”
А друга през смях ми подхвърля: „Е, да,
не даром те тука довлекли,
пръв беят пред твоята красота
бил ахнал, кога те съблекли…”
А трета припява със глас кадифен,
със пъстро ветрило в ръката:
„Закриля децата светият коран,
но ти ли си само изпати?!”
Беснеят, че аз неиздавам ни звук
и сякаш закачките техни не чувам,
изплаках очите си вече, оттук
небето червено дори ми се струва.
Градини и къщи, високото минаре
са сякаш във кърви облени…
Привиждат ли ми се, не съм ли добре,
предвиждам ли аз отмъщение!
Навеки потръпнал би всеки от срам,
и жажда за мъст би изпитал,
в душата ми някак да вникнеше сам
в часа на напразни молитви.
Спасителю, идвай! Врага прогони,
издигнал в града минарета,
и нека под сринатите му стени
да свършат и дните ми клети!…
1876
——————————
БОЛГАРКА
Без песен и слез, в духоте городской,
Роптать и молиться не смея,
Живу я в гареме, продажной рабой
У жен мусульманского бея.
Одна говорит: «Ну, рассказывай мне,
Как ваше селенье горело;
И выл ли твой муж, пригвожденный к стене,
Как жгли его белое тело»…
Другая, смеясь, говорит мне: «Ну да,
Недаром тебя пощадили: -
Наш бей, уж, конечно, был первым, когда
Твою красоту обнажили»…
- «Ну, что ж?» - нараспев третья мне говорит,
Держа над лицом опахало, -
«Хоть резать детей нам коран не велит…
Но - ты ли одна пострадала?!..»
И злятся, что я так скупа на слова,
Внимая речам безучастным…
Глаза мои сухи,- в огне голова,
Всё небо мне кажется красным: -
Как будто сады, минарет и дома
В кровавом стоят освещеньи…
В глазах ли обман, иль схожу я с ума,-
Иль это предчувствие мщенья!
Навеки тот душу отравит свою
Стыдом или жаждою битвы,
Кто в страшную душу заглянет мою
В часы безнадежной молитвы.
Приди же, спаситель! - бери города,
Где слышится крик муэзина,
И пусть в их дыму я задохнусь тогда
В надежде на Божьего Сына!..
1876
