ДАР
превод: Василка Хинкова
ДАР
На бяла коприна ще извежа
китка полски цветя.
Във червения мак - упрека кървав,
в лилавата теменуга - тъгата.
В небесносинята метличина -
къс словашко небе.
Душата самотна е слаба:
в зелени листенца
големи копнежи извезва.
Във снежна дантела ще изплета гълъбица.
Обрасне ли с тръни и глогове пътят,
в ден неделен своя дар ще ти донеса
с най-прелестната усмивка.
ПЕСЕН
Не заплакаха очите,
сълзи не проляха,
само станаха по-глухи
и нощем не спяха.
Не дигах ръцете
молитвени вече,
виснеха надолу
като клон отсечен.
Мълчеше сърцето
в гръдта покрусено,
не щеше от хора
да е съжалено…
Не рида тъй както
в ден на панихида,
само питаше устата:
„Всичко где отиде?”
ПРОЛЕТ
В леса далече
се обажда кос.
Не трепват клони,
ясно е небето.
В тревата млада
засмяно слънцето
ниже стъпки.
Върбите люшкат
над потока пъпки.
Дъхти земята
и човекът иска
да я помилва
със ръката.
С душа открита
за надежди нови
любов и болка
да почне отначало…
МЪКА
Далече е от земята
чак
до звездите
прекрасни.
Няма до тях да стигнем
влюбени
лудо двамата.
Има пътища много
тревисти
и прашни
на тая земя.
От каменни
селища
до разцъфнали
лесове.
Но аз
ни едничка
пътека
не зная до днес.
Ни до селище
каменно,
ни до звездите
прекрасни.
БАЛАДА
Скарахме се -
моите очи
и аз.
Днес се издадоха
какво са крили
до тоя час.
Когато се връщахме
с милия
дъх в дъх,
те избягаха упорито
към скалния
връх.
Напразно ги виках
в гнева си
голям
и трябваше милият
да ги доведе
оттам.
И когато към мъжката длан
посегнах
за тях,
че не съм господарка
на очите си, вече
разбрах.
МАЙСКО
Храм се строи
от камък,
от мрамор
и от разкош.
Тихичко
стъпваме
с милия
около храма.
Храм
искаме
от целувки
да си съградим,
а от любовта ни -
от мрамор
олтар.
СКИТНИЦА
Всеки замах със веслото
от бреговете ме отдалечава.
Ако моята лодка
след измаменото сърце
по вълните летеше,
би достигнала другия край на света.
Аз обаче се нося
на мъничка лодка
и море ми е едно езеро,
а пък краят на света - планините.
Слънцето звъни
като сребърен звънец по вълните
и веслата припяват
тяхната скитнишка
песен.
Над главата ми
диви гъски прелитат -
с мойта лодка не ще ги догоня…
Сам човекът сърцето си
оковава в окови…
