НА…
превод: Василка Хинкова
НА…
Ти себе си в огледала
с мил поглед често съзерцавай,
и във гръмливата хвала,
и в стиховете ми тогава
по-ясно ще проникнеш ти…
Когато ти самодоволно
въздишка изтървеш неволно,
когато в младите гърди
вълнения самолюбиви
не ти се удаде да спреш:
терзанията ми горчиви
ти може би ще разбереш!
1829
——————————
НА КАВКАЗ
Кавказки край, далечен, скъп!
На дивна свобода страна!
Изпълнен с горести и скръб,
опръскан с кърви от война!
Нима долини и скали
през пелената от мъгли
ще чуят на страстта вика
и на веригите звека?
Черкезино, не чакай ти
пак дните прежни в края свой;
мил кът на свобода преди
за нея явно гине той!
1830
——————————
ГРОБЪТ НА ОСИАН
След като чух от един
пътешественик описанието
на този гроб
Скрит на мъглата в океана
под бурен свод сред равнини
немее гробът осианов
в шотландските ми планини.
За роден вятър се отправя
към него устремен духът,
та там от този гроб в забрава
живот да почне втори път!
1830
——————————
***
Покой е. Пълната луна
над езерната шир мълчи
и нежно до брега вълна
играе с лунните лъчи.
1830
——————————
***
И нищо, нищо, нищо не смири
изгнаническа скръб метежна.
Любов? - Три пъти любих. Три.
И трите пъти безнадеждно.
1830
——————————
***
Я, чуй! За мене си спомни -
изгнаника презрян, осъден,
когато в чуждите страни
ще скита мрачен и изпъден.
И някой път самин в нощта,
в безсъница глава обронил,
ти ще въздъхнеш край свещта
и сълзи тайно ще пророниш;
и ще прошепнеш: в тежък ден,
във миг такъв сред тишината
той чакаше, от скръб гнетен,
решението на съдбата!
1831
——————————
***
Кой в зимно утро, сняг кога вали,
сняг пухкав и зора червена вън
над сивата безбрежна степ блести,
е чувал манастирски бавен звън?
В борба със вятъра нашир и длъж,
разнасян под небето неведнъж,
е бил звънът за пътника сред път
вест на безсмъртие или на смърт.
Аз този звън обичам!Той е цвят,
над гробната могила разцъфтял,
не го променя нищо в тоя свят;
ни ориста, ни хорската печал.
Витае над света той сам-самин,
на мрачна кула мрачен властелин,
за всичко известява той, но сам
е чужд на всичко във света голям.
1831
——————————
***
И някого да любя аз:
не любовта е моя страст.
Остави като чума тя
във моето сърце следа;
туй, дето е за други смърт,
живот разпалва в мойта гръд.
Като небесен властелин
в света живея, но самин.
1831
——————————
***
Подобно гений на злини
в душата ми се вкорени.
Не е ли по-добре съвсем
да я отнемеш ти от мен?
Душата ми е вечен храм
и твоя образ бог е там;
от него само в тоя час
спасение очаквам аз!
1831
——————————
***
Разлюбих те. И на страстта
и мъките не съм във плен,
макар безсилна любовта,
все жив е образа ти в мен.
Погълнат от света голям,
те носех в себе си безспир.
Остава храм порутеният храм,
остава бог сваленият кумир!
1831
——————————
СЛЪНЦЕ
Така е слънцето красиво
над снеговете в зимен ден,
когато от небето сиво
напразно хвърля лъч студен!…
Девойко, образа ти ясен
пред мене точно тъй блести;
но мен ли твоя взор прекрасен
със щастие ще оживи!
1832
——————————
***
Щом чуя твоя глас
ласкав и сребърен,
същ славей в клетка
скоква сърцето ми;
щом те погледна аз
в очите обистрени,
срещу им душата ми
напира устремно;
и весел съм някак,
и искам да плача
и да се хвърля в миг
на теб на шията.
1838
К С. С‹АБУРОВ›ОЙ
Глядися чаще в зеркала,
Любуйся милыми очами,
И света шумная хвала
С моими скромными стихами
Тебе покажутся ясней…
Когда же вздох самодовольный
Из груди вырвется невольно,
Когда в младой душе своей
Самолюбивые волненья
Не будешь в силах утаить -
Мою любовь, мои мученья
Ты оправдаешь, может быть!..
1829
——————————
КАВКАЗУ
Кавказ! Далекая страна!
Жилище вольности простой!
И ты несчастьями полна
И окровавлена войной!..
Ужель пещеры и скалы?
Под дикой пеленою мглы
Услышат также крик страстей,
Звон славы, злата и цепей?..
Нет! прошлых лет не ожидай,
Черкес, в отечество свое:
Свободе прежде милый край
Приметно гибнет для нее.
1830
——————————
ГРОБ ОССИАНА
Под занавесою тумана,
Под небом бурь, среди степей,
Стоит могила Оссиана
В горах Шотландии моей.
Летит к ней дух мой усыпленный
Родимым ветром подышать
И от могилы сей забвенной
Вторично жизнь свою занять!…
1830
——————————
***
Всё тихо - полная луна
Блестит меж ветел над прудом,
И возле берега волна
С холодным резвится лучом.
1830
——————————
***
Никто, никто, никто не усладил
В изгнаньи сем тоски мятежной!
Любить? - три раза я любил,
Любил три раза безнадежно.
1830
——————————
***
Послушай! вспомни обо мне,
Когда, законом осужденный,
В чужой я буду стороне -
Изгнанник мрачный и презренный.
И будешь ты когда-нибудь
Один, в бессонный час полночи,
Сидеть с свечой… и тайно грудь
Вздохнет - и вдруг заплачут очи;
И молвишь ты: когда-то он,
Здесь, в это самое мгновенье,
Сидел тоскою удручен
И ждал судьбы своей решенье!
23-го марта 1831 г. Москва
——————————
***
Кто в утро зимнее, когда валит
Пушистый снег, и красная заря
На степь седую с трепетом глядит,
Внимал колоколам монастыря;
В борьбе с порывным ветром, этот звон
Далеко им по небу унесен, -
И путникам он нравился не раз,
Как весть кончины иль бессмертья глас.
И этот звон люблю я! - он цветок
Могильного кургана, мавзолей,
Который не изменится; ни рок,
Ни мелкие несчастия людей
Его не заглушат; всегда один,
Высокой башни мрачный властелин,
Он возвещает миру всё, но сам -
Сам чужд всему, земле и небесам.
1831
——————————
***
Пусть я кого-нибудь люблю:
Любовь не красит жизнь мою.
Она, как чумное пятно
На сердце, жжет, хотя темно;
Враждебной силою гоним,
Я тем живу, что смерть другим:
Живу - как неба властелин -
В прекрасном мире - но один.
1831
——————————
***
Как дух отчаянья и зла
Мою ты душу обняла;
О! для чего тебе нельзя
Ее совсем взять у меня?
Моя душа твой вечный храм;
Как божество твой образ там;
Не от небес, лишь от него
Я жду спасенья своего.
1831
——————————
***
Я не люблю тебя - страстей
И мук умчался прежний сон,
Но образ твой в душе моей
Всё жив, хотя бессилен он,
Другим предавшися мечтам,
Я всё забыть его не мог;
Так храм оставленный - всё храм,
Кумир поверженный - всё бог!
1831
——————————
СОЛНЦЕ
Как солнце зимнее прекрасно,
Когда, бродя меж серых туч,
На белые снега напрасно
Оно кидает слабый луч!..
Так точно, дева молодая,
Твой образ предо мной блестит,
Но взор твой, счастье обещая,
Мою ли душу оживит?
1832
——————————
***
Слышу ли голос твой
Звонкий и ласковый,
Как птичка в клетке,
Сердце запрыгает;
Встречу ль глаза твои
Лазурно-глубокие,
Душа им навстречу
Из груди просится,
И как-то весело,
И хочется плакать,
И так на шею бы
Тебе я кинулся.
1838
