Василка Хинкова

Чифт ботушки нови,
лъскави, червени
татко ми донесе.
Кой е като мене?

Да са ми готови -
чакат до леглото.
Всяка заран ставам,
гледам през стъклото.

Още слънце грее,
топло е на двора.
Няма да пристигне
баба Зима скоро!

Милите ботушки!
Чакат денем, нощем.
Где се бавиш, Зимо,
та не идваш още?

1968