ДИМИНУЕНДО
превод: Василка Хинкова
Уморен от прегръдки, щастлив и безгрижен,
съхранил ги в себе си, живея в милувки;
сещам: губят се твоите нежнодишащи устни,
размиват се във съня и потъват твоите целувки.
Уморен от толкова нежност, аз тихо те галя -
гръд, талия и бедро - от горе до долу полека,
от тъмнина изваяна проблясваща ваза,
гладка като твоето тяло, като твойто дихание лека.
Изтощено от милувките, сега твоето тяло
във любовната пауза си почива,
гледам лицето ти върху възглавницата,
водорасли след буря, косите ти го покриват.
И аз, уморен от докосвания и обич,
от твойта постеля и твойта отмора излизам,
прекосявам стаята, въртя се из нея и сещам
как на гнездото ти спокойствието ме пронизва.
Анна Мария, ти си проникнала във всичко наоколо,
Анна Мария, при тебе дойдох спокойствие да подиря,
Анна Мария, тихо е тук, хубаво и уютно,
Анна Мария, във рамката на прозореца се опирам!
