ТИ ОБИЧАШ ПРОЛЕТТА
превод: Василка Хинкова
ТИ ОБИЧАШ ПРОЛЕТТА
Ти обичаш пролетта,
мене есен ме слани,
аз прекрачих в есента,
ти си в пролетните дни.
Като розов цвят пред мен
твоето лице цъфти,
в погледа ми уморен
слънце есенно мъжди.
Идва вече зимен час.
Крачка само по-напред,
крачка - и попадам аз
във обятия от лед.
Но не зная аз дали
ще пристъпиш ти към мен.
Крачка само ни дели
от красив и летен ден.
Сатмар, 7-10.10.1846 г.
ЩО ЛИ ПРОКЛЕТИЯ НЕМЕЦ…
Що ли проклетият немец
дрънка пак, бог го убил?
Нещо е май наумил
дългове стари да вземе!
Без да се бавиш, веднага
длъжен си дълг да платиш -
ако не се издължиш,
лошо, говедо, те чака!
Плаши проклетият шваба,
плаши, заплашва с война -
родната наша страна
иска с война да заграби!
Бива! На куково лято
той би от нас я отнел!
Плаши народа ни смел
този страхливец с войната!
Къс ти е, швабо, аршина,
тичай и нов си купи!
Кожата щом те сърби,
хайде, подлагай гърбина!
Идваше да ни ласкаеш.
Днес ни приканваш на бой.
Е, заповядай! Но кой
после за туй ще се кае?
Швабо, кокили си стягай,
ето ти моят съвет.
Щом те подгоним отвред,
с крачки по-едри да бягаш.
Пушки не трябват, защото
куче се бие с камшик -
ще те оправим за миг,
без да ни мигне окото!
Пеща, май 1848 г.
