Владимир Гиляровски

превод: Василка Хинкова

Из цикъла „Сред изстрели…”

3.
Менят се чудните картини…
Нахълтва зъл, жесток палач!…
Села превръща във руини
и вместо песен еква плач…
Градини със любов садени,
сравнени от врага с пръстта -
с невинна кръв са оросени…
Витае в тоя край смъртта!
Окървавени, изтерзани
в пожарища села димят
и черквите са поругани,
деца убити в тях лежат.
Навсякъде тегло, страдание,
жестокост, кръв и ужас див,
над розите благоуханни
кълби се пушекът лютив…
Врагът невинна кръв пролива
и сее смърт околовръст,
а полумесецът убива
останал без защита кръст!

4.
В смели защитници кипва мъстта,
в смели закрилници пламва кръвта,
пътя поемат към планината,
гине родината и свободата…
Остро наточват ножовете те,
нямат родина, ни дом, ни дете,
в гроб са децата, злочести - жените,
мирните дни са навеки убити.
Ловко по зъбери стъпва кракът,
зорко очите тирана следят,
с ножа мъжете мъстят за семейство,
дирят разплата за всяко злодейство,
гневно мъстят на тиранина свой
или загиват във страшния бой!…
Смело във боя юнаците водят
рицари храбри - герои-воеводи!…

5.
Сред весели и нацъфтели,
покрити с розов цвят села
се лее кръв. Над изгорели
домове властелин с чалма
в светото име на аллаха
убива, пали, позори,
от дом прокуден и от стряха
народът бяга вдън гори…
И османлии в редици сини
подир следите му вървят
през урви, върхове, долини…
Юнаци, тръгнали на смърт,
по тях целят се из засада
със тънки пушки във ръце,
тях смърт ги чака, не награда,
юнашко носят те сърце…
В гърдите няма то да трепне,
когато срещне гибелта,
уплаха няма да го сепне,
ще гледа във очи смъртта…
Избраници са на страната -
юнакът крачи до юнак,
те носят страшна мъст в сърцата
и свободата за байрак!…

Варна, 20 септември 1902 г.

Из „Шипка в миналото и сега” („Шипка прежде и теперь”), Москва, 1902