КЪСНО
КЪСНО
Ако можеше животът ми да се повтори
и ти да се надигнеш изпод пръстта
и животът ни като прозорец да се разтвори
колко ли неща бих променила, колко неща?
Премислени в дълги самотни без тебе години
бих го погледнала със днешните си очи,
по-често бих се вглеждала в небето синьо,
но бях все заета и сега ми пелинно горчи.
По-често бих пускала радостта ни във къщи,
слънце да влезе и да се сипне смях,
бих срещала като празник всяко твое завръщане
и дребните нещица бих издихала като прах.
И защо трябваше да изтече толкова време,
и поройни дъждове и обилни снегове да валят,
та непоправимо разкаяние да ме обземе,
защо, Господи, чак сега ме изправи на съд?
Не можеше ли в себе си със закъсняло прозрение
като в кладенец да надникна и не е ли могло
да се огледам по-отрано и без угризение
или невъзможно това е било?
10. 04. 2012
Цветница
В ДЪЖДА
Двама млади, двама луди млади
във дъжда прегърнати лудо се целуват,
гръмовете сякаш покрай тях не падат
или в сладък унес може би не чуват…
Хората на спирката, скрити под чадърите,
а трамваят сякаш нарочно не иде,
грижите забравили и своите кахъри,
може би на двамата мъничко завиждат.
Истина било ли е или сън е само,
някога си някъде, също в дъжд проливен,
също като тези луди млади двамата,
тъй са се целували под дъжда проливен…
2012
ЕСЕН
Като напъдени деца лежат листата,
каква разсипница е всъщност есента! -
да разпилява златото си по земята
и хорски стъпки да го тъпчат във дъжда.
И обещава вятърът на тъжните тополи,
върхари до небето извисили чак,
и пак от всичките дървета прошка моли,
напролет да задуха като развигор-южняк…
Навреме пъпките им наедрели да разпукне,
в зелено рухо пак дърветата да облече,
на всеки клон гъгътка да гугутне
и в клон премръзнал пак мъзга да потече…
ШАРЕНА СОЛ
От сто градински билки има в нея:
и чубрица, и копър, и сминдух, дето
небесносини дребни цветовце люлее
покрай оградата на баба лете.
По-вкусна шарената сол да стане,
прибавяше и пуканки, и от тиква семки,
и всякакви треви, по ливади брани,
по припеци расли и шарени сенки…
„Деца, съветваше ни баба, във игрите,
пазете гозбата ни, на филия ръсната,
ядете шарената сол и за още питате,
облизвайки си пръстите…
Да топнеш залък във гаванка глинена
и ако дълъг път те чака да поемеш,
да ти напомня за дом и родина,
със възелче от шарената сол да вземеш!”
***
С бяла роса лице ще наплискам,
рокля ще облека от облак шита,
златни сандали от слънцето ще поискам
и подрумче ще бодна в косите…
И ще тръгна света да кръстосвам,
ще преплувам буйни реки и морета,
на крилете си ветрове ще ме носят
и ще те търся навред по планетата.
Ще пресичам паралели и меридиани
и отровни горчилки ще пия,
ще ме спират по пътя капани,
но накрая ще те открия…
ПРАВНУЧЕ
Дени, Дени,
ти си още малък и не знаеш колко си ми свиден,
и мие мъчно, че когато пораснеш, не ще те видя,
как ставаш, мой малък Дени, мъж снажен и хубав.
Момиченца, дето днес с кукли играят, в теб ще се влюбват
и на забави ще им се иска да бъдат в твоите обятия,
а ти, Дени, по звездите ще стъпваш, а не по земята,
а музиката ще продължава да свири, да свири, да свири
и няма да спира…
По-честичко идвай у дома, да ти се нарадвам и нацелувам,
че когато пораснеш ще съм вече надалеч отпътувала.
…Ще почивам на сянка под някое от райските дървета
и ще ми се счува топуркането на твоите крачета…
20.04.2012
ПРОДАВАЧ НА ЦВЕТЯ
Мъжът бе млад и бързаше за среща
и пред цветарницата за минута спря,
до булеварда кацнала отсреща
и продавачът най-красивите цветя избра.
С най-розовата панделка букета върза,
на фльонга отдалече да личи,
защо мъжът с припрени крачки бърза,
че някъде на някой ъгъл с влюбени очи
за първа среща го едно момиче чака
и даже и секундите брои…
Внезапна завист продавача парна сякаш,
че той в цветарницата сам-самин стои.
Да имаше и той кому да поднесе цветята
с цветарницата би я купил наведнъж
не би докосвал със нозе земята,
като отишлия си току-що на среща мъж…
О, ако знаеше, че в празничната вечер
и него чака го една жена,
която в сънищата си я вижда вече,
да му внесе в живота топлина…
20.12.2013
