ХЕРГЕЛЕТА
ХЕРГЕЛЕТА
Забърза се вече и тая година,
препусна галоп, дигна прах, затръска грива -
макар и нова, току-що пристигнала -
зацвили като кобилка дива…
И ми се струва, че докато се обърна,
ще се е изнизала до средата.
Още малко и с изненада ще зърна
как си замита с опашка следата…
И защо по-къси годините станаха,
нали са все с триста шейсет и пет дена?
По-дълги и мудни бяха ония по-рано;
защо днешните са така припрени?
Де да можеше ласо да им метнат ръцете,
да им забавят галопа стремителен…
Но препускат, препускат годините-хергелета,
само искри хвърчат под копитата…
И СЪС СЪРЦЕТО СИ
Откраднаха ми ключа във трамвая
във оня ден, когато си отиде,
смених ключалката и как, не зная,
в съня ми ще се връщаш да ме видиш.
О, аз на живота ни в самотни нощи
неспирно лентата ще размотавам
и със сърцето си от пътя още
среднощните ти стъпки ще долавям…
И във просъница по стъпалата
ще слушам как изкачваш се нагоре
и спреш ли се задъхан пред вратата,
ще стана и ще ти отворя…
